The Endless Universe

Снимка на седмицата - Еко автомобил

2010-05-13T03:06:00.000-07:00

Имах късмета да видя подобен автомобил в реална ситуация по улиците на София. Изглеждаше доста странно, защото веднага изниква въпросът - какъв шанс за оцеляване има човекът каращ такъв автомобил при толкова много безразсъдни шофьори по улиците.

Снимка на седмицата - Висящите обувки на Семирамида

2010-04-16T06:04:00.000-07:00

Невероятно, но факт! Два чифта обувки висят на столичен светофар.

CLAYMORE, PAST REDEMPTION & THE REVENGE PROJECT

2010-04-16T04:41:00.000-07:00

На 5 декември 2009 г. в София беше открит R.B.F. клуб с един невероятен концерт на българските екстремни метал банди THE REVENGE PROJECT, PAST REDEMPTION и CLAYMORE.

CLAYMORE - Gift Of Hate

PAST REDEMPTION

THE REVENGE PROJECT - Read My Lips

Снимка на седмицата - Изненада зад ъгъла

2009-10-02T01:52:00.000-07:00

Снимка на седмицата - Само за престъпници !

2009-09-18T02:40:00.000-07:00

Уникален надпис, закачен на стълб в София, ни напомня, че за всеки има възмездие.

Зараждането на социалното според Аристотел

2009-09-01T06:09:00.000-07:00

Аристотел е философ, имащ основополагащо значение за много от дяловете на знанието, в този смисъл той изиграва важна роля за появата на така известното ни днес понятие “политика”. Аристотел успява да изгради един модел на държавно устройство, който от една страна изглежда идеализиран, но от друга страна този модел бива съобразен с определени моменти от реалността. От казаното става ясно, че онова което насочва мисленето на философа е предимно атмосферата на тогавашното антично общество. Така Аристотел достига до едно цялостно разбиране за държавата, като нещо състоящо се не само от повече на брой хора, но и от хора различаващи се видово по между си. Стагирит ясно показва, че според него държавата има фундаментално значение за пълното разграничаване на човечеството от животинския свят. Благодарение на държавата, социалните отношения придобиват една завършеност, а това за човека е много важно т.к. той по своята природа е същество, силно обвързано с тази социалност.
В своята “Политика” Аристотел разглежда появата на социалните отношения между хората и показва как тези отношения придобиват своята пълнота в момента на появата на държавата като общност. В известен смисъл този вид завършена общност е необходима гаранция за нормални човешки условия на живот. Извън нея, според античният философ, могат да живеят само онези хора, които със своя модел на поведение се приравняват към животните или хората, които надминават по съвършенство обикновения човек.
Зараждането на социалните отношения води началото си от момента, в който мъжът и жената започват да се свързват по между си. Това е така, защото природата е устроила мъжът и жената да имат нужда един от друг заради създаването на потомство.
Самият философ прави следното пояснение: ”това става не по своя воля, а както при другите живи същества и растения стремежът да оставиш след себе си друго такова същество, каквото си самият ти, е вроден.” Ето защо хората започват да образуват семейства. В които семейства трябва да управлява мъжът над жената и децата. Защото притежаващият повече разум е по природа управляващ.
Във всяко семейство мъжът управлява и жената и робът, но по коренно различен начин, защото жената е способна да извършва един род дейности, а робът е пригоден за друго, а всеки, според Аристотел, извършва най-добре онова ,за което е способен. Робът е този, който по природа е способен да изпълнява онова, което му наредят с тялото си, защото при него разумът е по-малко. Стагирит смята, че единствено при варварите ( т.е. негърците ) жената и робът заемат еднакво социално положение. Когато хората са по-бедни, тогава те използват животните за извършването на определени дейности вместо роби.
В резултат на тези неща Аристотел стига до идеята, че “естествената общност, възникнала за всекидневния живот, е семейството.”(“Политика” 1252b) След това възниква общност, която не съществува само заради ежедневните нужди. Тя се е създала от няколко къщи, които представляват една “колония на семейството”, а това означава, че хората живеещи по тези къщи са родственици. Поради тези причини в тази общност е управлявал винаги най-старшият и при това еднолично. Тази общност възникнала не само заради ежедневните нужди е, според философа, именно селото.
Постепенно хората се разпръснали и от многото села се създала една завършена общност в лицето на държавата. Аристотел нарича държавата общност достигнала предела на пълната самодостатъчност. Това означава, че полисът е първата общност, която може да задоволява независимо и самостоятелно своите потребности. Държавата според Аристотел е възникнала не само заради съхранението на живота на хората, но и заради подобряването на самите условия, в които хората живеят. Първовъзникналите общности са по природа, а държавата представлява тяхното завършено състояние. Според Стагирит природата на всяко нещо е в това то да постигне своята пълнота и завършеност, а след като държавата е именно някаква завършеност, то следователно тя също е по природа. Поради това Аристотел смята, че “държавата спада към естествените неща и човекът е обществено същество по природа.”(“Политика” 1253а)
Всички тези общности, които посочихме до тук се стремят към някакво благо или поне към онова което смятат за такова. Държавата според философът е най-висшата общност и поради това тя се стреми към най-висшето благо, а именно постигането на един подреден и осигурен социален живот.
За Аристотел е ясно, че човек е обществено същество в много по-голяма степен и от животните, които живеят на стада или друг вид многобройни колонии. Това е така защото човекът е надарен по природа с много ценно средство за общуване, а именно – езикът. Докато животните си общуват чрез някакви звуци, които са продукт на специфичния им глас, то хората общуват предимно чрез езика. Чрез гласът могат да се изразяват чувствата на болка и удоволствие и това е често срещано в животинския свят, но единствено чрез езика може да се изрази полезното и вредното, а следователно и справедливото и несправедливото. Езикът е присъщ за хората, защото само те имат чувство за това, кое е добро и кое е зло. Ето защо истинската социалност дължи много на езика като средство за общуване.
Още от начало у хората е имало едно чувство за придобиване, което им е по природа. Когато хората живеели в семейни общности, те имали естествената нагласа да обработват земята, да ловуват и т.н., т.е. да извършват определени дейности, които да им осигуряват условията за живот. Така най-общо казано, според Аристотел изкуството за придобиване по природа е свързано с определена стопанска дейност. В последствие след като семейството започнало да се разпростира хората от рода не можели вече да използват общите блага, които се получавали от стопанската дейност. Това е така защото новите семейства, които се разселили живеели твърде далече от първите. Поради тези причини, смята Аристотел, хората започнали да си разменят неща, когато едните семейства имали повече от едни продукти, а другите в повече от други продукти. В зависимост от конкретната среда на живот на едни хора им се отдавало да добиват повече едни блага, а на други хора – други блага. Така според философът е възникнала търговията, която е резултат от социалните взаимоотношения между хората т.е. не е вродена. По същият начин постепенно се появили парите като средство, улесняващо размените и хората усвоили изкуството за печелене на пари. Това изкуство според Аристотел е нещо, достойно за презрение, защото хората се вманиачават в трупането на все повече и повече пари, което представлява една безкрайност. Ако в един момент тези пари изгубят смисъла, който им е бил зададен в началото, то онези, които притежават купища пари биха умрели от глад. Именно поради това философът смята изкуството за печелене на пари за нещо недостойно, защото самите пари не са продукт задоволяващи нашите нужди. “Изглежда изкуството за печелене на пари се интересува само от парите, които са основа и цел на размяната.”(“Политика” 1257b)
С всички горепосочени неща Аристотел ни демонстрира своето разбиране за начина, по който са се зародили социалните отношения между хората. Тези социални отношения довеждат до появата на държавата (полисът) като някаква завършена цялост, без която хората не биха могли да просъществуват. Именно поради тази причина и благодарение на това, че държавата според Аристотел е общост, която също както семейството е по природа, то тази най-висша общност е по-първа по значение от семейството и останалите първовъзникнали общности, макар и да е възникнала по-късно по време. От всичко това излиза, че в някакъв смисъл и зараждането на социалното при човека има за своя основа природосъобразността. Тока човекът като живо същество се отличава от останалите същества с наличието на строго изградени социални отношения.

Автор: Георги Петров Петров

Снимка на седмицата - Каварненският замък

2009-08-20T02:56:00.000-07:00

Дори от старата фабрика може да бъде направен приказен замък.

DIMMU BORGIR - LIVE IN BULGARIA

2009-08-19T02:12:00.000-07:00

We put some videos of DIMMU BORGIR for those of you who missed the metal festival "Thrash Till Death" at Kaliakra Stadium (Kavarna) on 15 Aug 2009. It was a great concert of the most popular symphonic black metal band from Norway. For the first time in Bulgaria!

DIMMU BORGIR - Intro, Spellbound, Cataclysm Children

DIMMU BORGIR - The Maelstrom Mephisto

Below we show the setlist:
# Intro
# Spellbound
# Cataclysm Children
# The Serpentine Offering
# The Chosen Legacy
# The Sacrilegious Scorn
# The Maelstrom Mephisto
# IndoctriNation
# Kings Of The Carnival Creation
# Relinquishment Of Spirit and Flesh
# Allegiance
# Puritania
# Mourning Palace
# Progenies Of The Great Apocalypse

Thrash Till Death 2009 - Подгряващите групи

2009-08-18T04:07:00.000-07:00

На тазгодишния фестивал, провел се на 15 август на стадион "Калиакра" в Каварна, взеха участие три от най-добрите действащи български блек метъл банди: Serpentine Creation, The Revenge Project и Korozy.
Едно е сигурно, случайни банди нямаше, все пак трябваше да се подгрява не коя да е група, а всеизвестната норвежка банда DIMMU BORGIR. Дори, на пръв поглед неизвестната група, Serpentine Creation е нещо като супергрупа, съставена от бивши членове на а култовите DESOLATE и DEMONISM. А The Revenge Project и Korozy е пределно ясно кои са. Интересен факт беше, че най-накрая чухме на концерт и песни от втория албум на Korozy - Long Road To The Land Of Black, което се дължи, може би, на присъствието на нов виртуозен клавирист в групата. Освен това Korozy представиха и една изцяло нова песен.

Serpentine Creation - Dystopia

The Revenge Project - Anger to Dwell

Korozy - Intro (Birth of the Witch), Khan Asparough

Korozy - Tervel, Tsar Samuil's Endless Night

За Балкана, хайдушката песен и още нещо...

2009-08-05T11:23:00.000-07:00

Този разказ е за едно пътешествие в рая, както с пълно основание наричат Централния Балкан местните. И макар да мина доста време оттогава, сърцето на всеки от Задругата все още трепва всеки път, когато нещо ни напомни за величието и прелестта на Ботев връх и околностите му.
Всичко започва в една много ранна съботна софийска утрин, утрото на първия ден от последния есенен уикенд по високите български планини за 2008 година с дълго, монотонно пътуване с кола имащо за крайна цел местността Паниците. Към 9:30 сутринта там, няколко километра над китния планински град Калофер, е даден стартът на изкачването. Времето е ясно и топло, а целта ни – легендарният първенец на Стара Планина - се вижда ясно, сякаш на една-две ръце разстояние от нас.
След кратко изкачване през букова гора идва ред на дълъг равен участък по голо плато. Ние крачим в неблагоразумно бавно темпо, увлечени в сладки приказки....
....След равното плато ни очаква стабилно слизане, а темпото, в съответствие с показанието на часовниците, трябва да се повиши. Посрещаме поредица от стръмни, изтощителни изкачвания с бодра крачка, вече на ръба на възможностите си, защото знаем, че от хижа Рай до върха пътят е много. А ние сме все още далеч от хижата.
Почивки се правят, само когато срещнем чешмичка с "жива вода" или за снимки на приказно красивата Тунджа, която се спуска успоредно с пътеката, правейки многобройни скокчета и дълбоки вирове.
Най-сетне хижа Рай е пред очите ни. Имаме само половин час да отдъхнем и да се насладим на величавия изглед към най-високия водопад в България: Райското пръскало, но това е напълно достатъчно за няколко снимки и за една чиния с най-вкусната картофена супа, която може да съществува. Ако някога има класация коя българска хижа е построена на най-красивото място, или пък къде се прави най-вкусната картофена супа, аз знам къде ще отидат гласовете на хората от нашата дружина.
Пътят нагоре ни среща с едно от многобройните тук стада коне. Животните са оставени да пасат и да се разхождат на воля, а следите им могат да се видят и на доста голяма височина около Тарзановата пътека.
Като стана дума за пътеката, две неща могат да се кажат за нея - това е един наистина изцеждащ маршрут, но това е и пътека в сърцето на рая на земята, откриваща чудни гледки и даваща усещането за много по-голяма надморска височина от тази, която нашият GPS отмерва.
Скоро след 17:00 сме вече в "Базата на извънземните", както шеговито наричаме комплекса от постройки върху широкия гръб на Балканския първенец. Взимаме печати от считания за най-труден от серията "100 национални туристически обекта", разменяме по някоя дума с гостоприемния "колега" метеоролог на върха, след което потегляме надолу.
Излизайки отново навън, сме свидетели на неописуемия залез, видян от височината на Юмрукчал, както някога са наричали Ботев връх. Наблюдаваме облаците, обвили като глазура околните ридове, чувстваме бръснещия вечерен старопланински вятър в косите си, а думите ни напускат в този миг. Затова пък снимките свидетелстват за видяното.
Нямаме време за спирка в поредното удивително място тук - отлично поддържаният и уютен заслон Ботев, където стигаме вече в полумрак. Есен е, но сняг няма и това ни дава възможността да ползваме лятната пътека за хижа Левски. Пътят е дълъг, през по-голямата част ходенето по него е просто крачка след крачка в единия край на петното светлина, която челникът хвърля пред нас. Балканските звезди, в пълния си брой, бдят над нас, а в далечината ясно се вижда червената светлина на кулата на върха. Пропускаме дивна красота за очите, но затова пък се потапяме в прелестта на една приказно тиха, ясна и спокойна планинска нощ.
След около три-и-половина-часов преход най-сетне, след кратко колебание това хижа ли е, това ли е хижата и, ако да, работи ли, влизаме в тъмната постройка, която само на десет крачки разстояние едва се различава от околния мрак. Вътре ни посреща група карловски туристи, не криещи изненадата си да видят хора, пристигащи в почти в 22 часа вечерта, и освен това не криещи възхищението си от маршрута, който сме извървяли от Калофер дотук.
В хижата ток няма постоянно, защото сега реката е слаба и ВЕЦ-ът не може да осигури непрекъснато захранване, но затова пък хайдушката песен звучи от устата на карловците, което прави атмосферата вътре уникална.
Скоро идва ред на освежителен 12-часов сън високо в планината, сред чистия въздух и спокойствието на Централния Балкан. На сутринта, естествено, отново установяваме, че сме назад с графика, но нищо не е в състояние да спре плана ни за разходка до Карловското пръскало.
Надолу от хижа Левски пътят е доста дълъг, а през цялото време компания ни прави виещата се вляво от нас Стара река.
След всичко видяно лесно разбираме оригиналното решение на незнаен турист да напише с боя върху две тръби с вода току-над Карлово означения : Рая, със стрелка нагоре и Ада, със стрелка надолу към града.
Пътешествието завършва с посещение на къщата-музей на Апостола на свободата Васил Левски в Карлово.
На следващия уикенд заваля първият сериозен сняг по планините, който щеше да остане там до средата на май, правейки Балкана една истински страшна планина, известна с дългите си, изнурителни преходи и свирепите, понякога надхвърлящи 100 км/ч, ветрове. И с това, че всеки, който подцени Ботев връх, или пък има малшанс с времето, никога не се връща от планината.

Автор: Любомир Ахтаподов

Снимка на седмицата - Жега !!!

2009-07-31T05:45:00.000-07:00

Дори гълъбите търсят начин да се възползват от прохладата, лъхаща от фонтаните.

Бъртранд Ръсел - “За природата на истината и неистината”

2009-07-31T05:27:00.000-07:00

Целта на Ръсел е да покаже какво представляват истината и неистината, а това е пряко свързано с отговора на въпроса-“Що е истина?”
Ключовите думи използвани в текста са: истина, неистина, твърдение, съждение.
Според Ръсел ако сме прави, че нещата, които са верни или неверни, са винаги съждения, то тогава не би съществувала истина или неистина ако няма преценяващи умове. Верността или фалшивостта на твърдението, въпреки това, не зависят от преценяващия човек, а само от фактите. След като верността или фалшивостта на едно твърдение винаги имат обективна основа, то тогава, пита се авторът, не съществуват ли обективни истини и неистини, които да са обект на верни и неверни твърдения.
Ръсел излага теорията, според която всяко твърдение има един единствен обект. Според нея излиза, че щом като всяко съждение има обект, то верните твърдения имат верни обекти, а фалшивите твърдения- фалшиви обекти. Според авторът трудността на този възглед се изразява в това, че сме принудени да признаем съществуване на обективни неистини или да смятаме, че щом преценяваме грешно, ние не преценяваме нищо.
Според автора по-правилен е възгледа считащ, че съждението е отношение на разсъдъка не само към един, а към няколко обекта. След като това е така, то твърдението е вярно, когато отношението, което е единият от обектите се свързва с останалите обекти , ако не- твърдението е невярно.
Ръсел смята, че ако се признае възприятието за непогрешимо бихме могли да приложим към него теорията за единствения обект. Така при възприемането съществува за нас един комплексен обект, а при съждението, базиращо се на възприятие ние притежаваме частите на комплексния обект поотделно, но едновременно пред нас.
Според авторът истината представлява именно едно “съответствие”. Истината и неистината са първични свойства на твърденията и ето защо не би имало истина и неистина без човешкото съзнание.

Автор: Георги Петров Петров

Снимка на седмицата - Bugatti пред автогара "Родопи" в Пловдив

2009-07-22T08:46:00.000-07:00

Класика в жанра !

Снимка на седмицата - Надпис за малоумни

2009-07-13T01:04:00.000-07:00

Надпис на тоалетното казанче в столично кафене...
На указанието от къде точно се пуска водата, случаен посетител е отговорил, че все пак клиентите не са малоумни.

Пространствено разпределение на праха и газа в Галактиката

2009-07-10T05:05:00.000-07:00

Физичната нагласа у Тиери от Шартър при тълкуване на “Битие” от Библията

2009-07-08T05:46:00.000-07:00

Идеите на Шартърските магистри ярко изпъкват на фона на тогавашната средновековна философска и изобщо културна атмосфера. Очевидно символизмът е най-естествения начин на мислене, характерен за средновековния човек. Тъкмо поради тази причина през средните векове се забелязва една тенденция към сливане и отъждествяване на веществения предмет с идеалния смисъл чрез пренасяне на свойствата на символа върху символизираното и обратно. Всеки предмет или явление по онова време се разглежда като нещо повече от собствената си наличност, явеност, а именно като притежаващ някаква по-дълбока трансцендентна значимост. Именно поради този символичен светоглед през средновековието се забелязва едно пълно отсъствие на естествено-научни знания в продължение на няколко столетия. Това е така поради отсъствието на предметна реалност, която бива схващана самостоятелно и която да бъде обект на някакво научно изследване. Ето такава е светогледната ситуация до времето на Шартърци.
Философията на Шартърските магистри израства като някакъв специфичен натурализъм, който цели ясно да покаже “различеността между Бога и творението, без при това да се изгуби напълно перспективата на тяхната отъждественост”(Цочо Бояджиев). При този специфичен натурализъм се забелязва съчетаването на особен вид метафизика, физика и религиозни представи. За това съчетание допринася изцяло факта, че Шартърци са обърнали голямо внимание на античността в нейната пълнота и цялост.
Също както и останалите магистри по философия през XII век Тиери от Шартър взаимства някои основни идеи от античните авторитети във философията. На базата на тези взаимствани идеи и своята собствена светогледна нагласа Тиери предприема едно ново тълкуване на библейския текст съобразно физиката. Този Шартърски магистър цели, както казва Цочо Бояджиев “умозрителното постигане на разумния план (ratio) на творенето”. А това разумно разбиране, според самият Тиери, е до голяма степен свързано с физиката, затова той решава да тълкува по този начин Писанието. Това той прави в своя филосфски трактат “За деянията в шестте дни”. Именно поради тази причина още с първото изречение на творбата си Тиери декларира основното си намерение: ”Понеже възнамерявам да изложа съобразно физиката и придържайки се към текста първата част на “Битие”…” Така философът ще се опита да съчетае физичното с метафизиката и религиозните идеи.
В началото на “За деянията в шестте дни” Тиери от Шартър показва причините на световната субстанция. Това той постига използвайки Аристотеловата метафизика, прокарана през призмата на христянството. И понеже самият Аристотел схващал “първата философия” като дял от философията, който изследва висшите и недостъпни за сетивните органи само умозрително схващани начала на всичко съществуващо, задължителни за всички науки, то Тиери е трябвало да обясни причините довели до появата на света именно по метафизичен начин. Така причините, разбира се, са четири: действаща – Бог, формална – Божията мъдрост, целева – Неговата благост и материална – четирите елемента. Основанията на тези четири причини философът търси и съчетава заедно с Моисеевата книга.”В начало Бог сътвори небето и земята” за Тиери означава явно показване на това коя е действащата и коя е материалната причина. По същият начин философът от Шартър открива формалната и целевата причина в текста “Битие”.
След обясняването на причините но световната субстанция – Отецът като действаща причина, Синът като формална, Светият Дух като целева и четирите елемента като материална причина, философът започва да осъществява основната си нагласа като постепенно започва и физичното тълкуване на библейския текст.
Тиери от Шартър започва да показва къде е необходимо метафизично и къде физично тълкуване на нещата и същевременно разрешава важен проблем с текста на Писанието по следния начин:”Пита се също как могат да се съгласуват помежду си следните изказвания на светците: “Който живееше във вечното, сътвори едновременно всичко” и “В шест дена създаде Господ и т.н.”. В същност трябва да се знае, че първото изречение на авторитета следва да се разбира като отнасящо се за първата материя, а другото – за различаването на формите, което ще трябва да се разгледа по-късно съобразно физическото учение.
От изложеният цитат става ясно, че философът има намерение да проследи шестте дни на Творението именно чрез разумното, физичното. И така Тиери показва, че през първия ден е била сътворена материята (“небето и земята”), която отначало била почти безформена. Тук се има в предвид, че елементите (огън, въздух, вода, земя) трудно се различавали, но все пак ги е имало като отделни елементи. След което, постепенно по-леките елементи се отделили от по-тежките. ”И тъй през първия ден Бог сътворил материята и светлината, сиреч блясъка, появил се при първото завъртане във въздуха под въздействието на горния елемент, сиреч на огъня. И това било деянието , извършено през първия ден." През вторият ден огънят посредством въздуха затоплил и водата и по този начин във вид на пара я разложил над въздуха. Така Тиери прави един опит за физично обосноваване на така наречените “наднебесни води”. За тази цел Шартърския магистър разглежда подробно природата на топлината и нейното влияние върху водата:”природата на топлината е такава, че тя рязделя водата на извънредно малки капчици и издига по силата на движението си над въздуха – както това се вижда ясно при парата от врящия казан…” По този начин големи течащи маси били разположени над най-горната част на етера. Въздухът като ”небесна твърд” поставя “непроходимата граница” между горните и долните води за да подкрепи с разум това свое твърдение Тиери показва, че именно въздухът като притежаващ лекота и подвижност стяга земята като нещо твърдо. По същия начин въздухът удържа и “наднебесните води”. Всичко това показва, че шартърският философ за разлика от своите предшественици, не е готов да се задоволи просто с обяснението за Божието могъщество, за да избегне трудността, която пораждат “наднебесните води”. Напротв той е направил опит за обясняване от една физична гледна точка.
През третия ден според книгата на Моисей била сътворена сушата (част от земята се появила над водите), а също така се появили тревите и дърветата. Това магистърът по философия обяснява по следният физичен начин, а именно поради това, че част от водата се е изпарила “естественият ред е изисквал, намалее ли течащата вода, да се появи земята – не цялата земна повърхност, а нещо като острови”. Този момент според Тиери от Шартър, може да се провери чрез много физични опити. И това, като че ли, остава несъмнено и за нас самите. Относно появата на растенията философът казва, че тя се дължи на топлината на горния въздух смесена с влагата на току-що изплувалата от водите земя. Това, че влагата е тази, която образува тревите и растенията, според Тиери от Шартър, може да се срещне още у старите философи. Тук магистъра се позоваванай вече на философските идеи и авторитета на първия философ, а именно Талес. “Освен това за физиците е безспорно, че живите същества произхождат от влажната и семенна течност и че оттам получават телесната си структура”.
През четвъртият ден били образувани небесните тела. Това според Тиери се дължи на носещите се във вид на пара води, които се сгъстяват. По своята природа огънят и въздухът са недостъпни за зрението сами по себе си, а само аксцидентално. Според Шартърският магистър, за всеки, който се вгледа внимателно ще стане ясно, че нищо не може да бъде видяно, ако водата или земята не поставят препятствие пред нашето зрение. Но понеже земните частици са много тежки и сгъстени, те по никакъв начин не могат да се издигнат във въздуха чрез затопляне. “Следователно всички онези неща, които могат да се видят в небето, имат за материално начало водата.” Когато звездите били създадени те започнали да се движат и в резултат на това тяхно движение “топлината нараснала толкова, че станала животворна”. И така от начало през ден пети били затоплени въздухът и водата до толкова, че се появили водните и летящите животни. А после през ден шести това животворно затопляне обхванало и земята, което довело до появата на сухоземните твари, сред които е и човекът.
Разглеждайки деянията в шестте дни Тиери от Шартър установява, че за тези шест дена Бог е заложил всички необходими принципи в природата. Така Създателят установил една прекрасна хармония. “Бог в седмия ден си почина” ще рече според Тиери, че на седмия ден вече нищо не е създадено по нов начин, просто не е било необходимо. Заложените от Бог принципи за шест дена са били достатъчно за самостоятелното задвижване на природата като някакъв жив организъм. Поради това тези принципи хармонизиращи природата биват наричани от философа “семенни причини”, защото благодарение на тях се сътворяват нещата от шестия ден на сетне. Тези “семенни причини” са били вложени от Бог в елементите и така възникват всички физични закономерности в природата. Така природата се явява действаща причина със свои собствени функции, които се различават от функциите на Бог. Точно поради тази причина Тиери нарича природата “световна работилница”(fabrica mundi), защото тази работилница има вече изградени методи на създаване на нещата и когато Създателят я използва Той твори по вече установения в нея ред. Което ще рече, че Бог създава “новите чудовища” по някои от начините, които е използвал през шестте дни на Творението.
От всичко изложено до тук става ясно, че Магистър Тиери от Шартър има сходно разбиране за физиката с това на античните философи. А именно физиката е свързана с цялата съвкупност от сведения за природата. Самата гръцка дума “physis” означава буквално природа. Така магистърът по философия изследва природата опитвайки се да открие нейните физически принципи заложени от Бог, които и придават потенциал за самостоятелно развитие. Сега вече става възможно, чрез изолиране на Божествената прична, както казва Цочо Бояджиев, “да се търси единствено природното основание на събитията и явления в света “. Това означава, според Тиери да се търсят разумно причините на тези неща.
В резултат на изложеното от Тиери в неговия трактат “За деянията в шестте дни” ние наистина бихме могли да получим една добра картина на тенденцията във философията, която се появява през XII век. Сега вече ние можем да разберем как Магистър Тиери от Шартър се опитва да познае Бога чрез Творението, но това, като че ли, съвсем естествено се отнася до останалите Шартърски магистри. А именно ние можем да познаем Твореца по принципите и ритъма, които Той е заложил в природата за да стане тя нещо одухотворено, самостоятелно, развиващо се в една прекрасна хармоня на взимодействие на отделните елементи в нея.

Автор: Георги Петров Петров

Снимка на седмицата - Мързелива котка

2009-07-03T05:10:00.000-07:00

Мързелът води до затлъстяване, а и животът без спорт е скучен.

Mortal Kombat - MK1 Theme Song (REMIX)

2009-06-27T01:14:00.000-07:00

Снимка на седмицата - Точно време

2009-06-22T02:51:00.001-07:00

Внимание!!! Сверявайте си часовниците редовно за да не ви мислят за безотговорни вместо за точни.

Автомобилен салон София 2009 - Видео

2009-06-19T04:06:00.001-07:00

Подробен видео архив от изложението в "Интер Експо центъра" в столицата.

Автомобилен салон София 2009 - Видео

2009-06-19T02:59:00.000-07:00

На изложението в "Интер Експо център" в столицата взеха участие автомобилни марки като: Alfa Romeo, Brabus, Cadillac, Chevrolet, Citroen, Dacia, Daihatsu, FIAT, Honda, Hummer, Kia, LADA, Lancia, Lexus, Mazda, Mercedes-Benz, Mitsubishi, Opel, Peugeot, Renault, SEAT, SsangYong, Skoda, Subaru, Suzuki, Toyota и други.
Едни от най-силно открояващите се автомобили и мотоциклети бяха представени от TOP GEAR.
Същевременно имаше и доста евтини китайски марки мотоциклети, подходящи за всеки джоб.

Снимка на седмицата - Астрономът - не човек, а желязо!

2009-06-15T10:15:00.001-07:00

Deyan - Dark Symphony

2009-06-10T07:28:00.000-07:00

Представям ви демо версията на една от авторските песни на моя добър приятел Деян.

Прах в Галактиката

2009-06-10T03:51:00.000-07:00

Снимки на седмицата - Предизборна агитация с графити в стил "Banksy"

2009-06-08T02:42:00.000-07:00

На концерт на Dimmu Borgir

2009-06-04T07:23:00.002-07:00

За повечето български метълисти е отдавнашна мечта да видят любимците си Dimmu Borgir на живо, мечта, която сега е на път да се сбъдне, предвид анонсираното им неотдавна участие като хедлайнери на фестивала Thrash 'til Death в Каварна това лято. Разбира се, има и хора, тормозещи ума си с въпроси като например "продадоха" ли се DB и дали въобще свирят блек метъл в момента...Всекиму е интересно обаче как изглежда едно тяхно шоу.
Е, изглежда убийствено!
На тазгодишния Trondheim Rock Fæst, провел се в Тронхайм, Норвегия, най-силната местна метъл банда беше хедлайнер на т. нар. Norway Rock Night, където свири след общаващите Triosphere и вече доста познатите в България Kamelot. Феновете, събрали се на централния площад имаха щастието не просто да се потопят в истинска блек метъл атмосфера, а почувстват идването на Армагедон! Мъртвешкият грим, енергичното и дяволски прецизно изпълнение, всичките огньове и факли на сцената в добавка към едни от най-великите песни в метъла изобщо успяха да накарат дори пословичните със своята сдържаност скандинавци да направят пого на няколко пъти и да не спират да крещят Dimmu Borgir (произнася се "Диммю Боргир") из града дълго след кулминацията на шоуто, дошла с Progenies of the Great Apocalypse.
Иначе изненади по време на концерта не липсваха. Доста е странно такова събитие да се провежда по светло...но няма как; в Норвегия съвсем тъмно ще стане чак след два-три месеца...Като оставим това настрана, човек би се зачудил защо Kamelot не изпяха March of the Mephisto заедно с Shagrath на сцената...Изненадващо беше донякъде и че DB не започнаха с актуалното The Serpentine Offering, а със старата класика Spellbound.
И докато местните фенове посрещнаха с неистов възторг единствената песен на норвежки за цялата вечер - Allehelgens Død i Helveds Rike, за един български метълист най-запомнящото се беше предпоследната Mouring Palace....

Не може да бъде сигурно, че точно това очаква българските фенове през август, но все пак - ето списък с песните на Dimmu Borgir от Trondheim Rock Fæst 2009 по албуми:

Enthrone Darkness Triumphant:
- Mourning Palace
- Spellbound
- Relinquishment of Spirit and Flesh
Puritanical Euphoric Misanthropia:
- Kings of the Carnival Creation
- Puritania
- The Maelstrom Mephisto
- Indoctrination
Death Cult Armageddon:
- Allegiance
- Progenies of the Great Apocalypse
- Allehelgens Død i Helveds Rike
- Cataclysm Children
In Sorte Diaboli:
- The Serpentine Offering
- The Chosen Legacy
- The Sacrilegious Scorn

Снимки от концерта ще намерите тук: http://trondheimrock.no/Bildearkiv/tabid/64/language/en-US/Default.aspx

Автор: Moonwatcher

Снимка на седмицата - Руини в планината

2009-05-31T08:14:00.000-07:00

През изминалата седмица отново беше повдигнат въпроса за реконструкцията на базите и съоръженията в района на хижа "Алеко" на Витоша.

Снимка на седмицата - Абсолютна забрана !!!

2009-05-23T13:25:00.000-07:00

Освен червените точки и белите започват да намират все по-широко приложение в цензурата.

'Нищото' при Хайдегер – условие за лично битие и свобода

2009-05-20T05:04:00.000-07:00

Мартин Хайдегер е един от тези европейски философи, които отделят значително внимание на проблема за нищото в своята философия. Идеите му за нищото са много силно свързани с разясняването на особеностите на човешкото битие. Така в известен смисъл връзката между човешкото битие и нищото се явява абсолютно задължително условие при Хайдегер.
Основната причина, поради която нищото ненадейно нахлува в различните моменти от човешкото съществуване е страхът. В случая Хайдегер говори не за някаква обикновена уплаха, а за страх, който е необясним. Човек изпада в ужас без да знае от какво го е страх или за какво. Така този екзистенциален страх обвързва човешкото битие с нищото. От казаното до сега излиза, че за да съществува постоянно някаква стабилна обвързаност между нищото и човешкото битие е необходимо всеки човек непрестанно да се страхува. Именно поради тази причина Хайдегер пояснява, че този страх присъства в човешката природа първично и в повечето случаи той присъства скрито в тази природа.
Според Хайдегер особеното е в това, че страхът не е просто някакво обхващане на нищото, а при него се срещат в едно нищото и съществуващото в цялост. Това съществуващо в цялост обаче се явява силно неустойчиво, поради онищостяването на нищото. Нищото отблъсква съществуващото в цялостта. Ето защо човек остава да витае без никаква опора. В този смисъл човекът остава над съществуващото в цялост, което постоянно се изплъзва поради присъствието на нищото. Именно това допринася за обособяването на личното битие като такова и неговата свобода. Това е така защото в момента, когато е обхванато от нищото човешкото битие се явява като нещо отделно и уникално спрямо съществуващото. Ето защо човешкото битие се възприема като самостоятелно битие, което трансцендира основанията на същността си.
Благодарение на това, че нищото изправя наличното ни битие (Da-sein) пред съществуващото като такова, ние сме способни свободно да вникваме в това съществуващо и да се опитваме да го разбираме. Точно поради тази причина Хайдегер споменава, че човешкото битие “ако не би било въвлечено предварително в нищото, никога не би могло да се отнесе към съществуващото, а също и към самото себе си”. Така благодарение на нищото съществуващото се явява на човека в своята първична откритост.
В известен смисъл човешкото битие е като част от съществуващото, но то е същевременно и нещо повече. Неговата уникалност произтича от вместеността му в нищото, а това вече предполага, както казахме, търсенето на основанията му и отвъд съществуващото.
Хайдегер разглежда и ситуации в човешкото ежедневие, при които човек бива завладян от съществуващото в цялост. Това може много добре да се забележи например при ситуацията на скука. Това е скука, която не се поражда от нещо конкретно, а просто става “някак скучно”. Чрез тази неопределена скука човек е поставен някак си в центъра на заобикалящото го съществуващо.Така човешкото битие бива поставено сред съществуващото, защото то също е в някакъв смисъл принадлежащо към същността на съществуващите неща. В този аспект обаче, човешкото битие не може де се разглежда като достатъчно обособено лично битие, което е свободно. Това е така защото в този случай бива скрита една фундаментална характеристика на човешкото битие, а именно, че то е изначално вместено в нищото.
Поради по – горе посочените причини, Хайдегер в произведението си “Що е метафизика?” посочва първо ситуациите, при които за човешкото битие нищото остава скрито, а след това показва как появата на нищото може да хвърли допълнителна светлина върху разбирането за “Da-sein”. Така в крайна сметка Хайдегер формулира нещо много важно за разбиране на връзката човешко битие – нищо, а именно:”Без първичната откритост на нищото няма лично битие и свобода”. Ето защо може да се каже, че проблема за нищото не е никак маловажен, а напротив този проблем е съвсем достоен за разглеждане във философията.

Автор: Георги Петров

Последните остатъци от сняг около Черни връх на Витоша

2009-05-18T04:27:00.000-07:00

Снимка на седмицата - Усмивка в планината

2009-05-16T13:55:00.000-07:00

Последни мигове на забавление с бързо стопяващия се сняг на Витоша.

Analgin - "War Pigs" (Black Sabbath Cover)

2009-05-09T15:14:00.000-07:00

In Memoriam - Concert for Georgi Minchev (Sofia 2009)

Analgin - "War Pigs" (Black Sabbath Cover)

"Цвете за Гошо" 2009

2009-05-09T13:44:00.000-07:00

Тази събота (9 май) в столичния Южен Парк стартира традиционният рок фестивал (който ще продължи и на 10 май), в памет на Георги Минчев. Както винаги се получи една невероятна рок атмосфера. На него група Аналгин изсвириха популярната си песен - "Дето е текло пак ще тече!" (на видеото).

Снимка на седмицата - Звезди и група "Аналгин" ("Цвете за Гошо" 2009)

2009-05-09T13:14:00.000-07:00

Каквооо? Не виждате Звезди и неговата група "Аналгин"?! Е ... и пред вас да застанат 15-20 човека и вие няма да се виждате!

Alien VS Apple

2009-05-04T05:59:00.000-07:00

Alien invasion in the PC World !!!

PAIN (Peter Tägtgren) Live in Sofia 25.04.2009 - Bitch

2009-04-27T04:09:00.000-07:00

PAIN - "Bitch"

PAIN (Peter Tägtgren) Live in Sofia 25.04.2009 - един невероятен концерт в София

2009-04-27T02:09:00.000-07:00

Макар и само пред около 800 души в клуб "Blue Box" (в София) Peter Tägtgren 'даде всичко от себе си' и зарадва феновете с 19 от най-хубавите си песни. Между тях под номер 12 беше изпълнена и песента "End of the Line" (на видеото).

Снимка на седмицата - За по-чист град !?

2009-04-26T08:18:00.000-07:00

Всичко непотребно, рано или късно, отива в боклука ...

Идеята за отговорността при Сартр в противоречие с абсолютната свобода

2009-04-24T01:29:00.000-07:00

Жан-Пол Сартр е една от основните фигури в историята на екзистенциализма. Благодарение на него, това течение във философията, се е развило в един по - огромен мащаб.
Основно място в неговите философски произведения заема идеята за свободата. В тях той я апологизира и абсолютизира.
Именно, защото свободата е абсолютна според Сартр, трябва да бъде отречено съществуването на бога или влиянието на някакви необходимости. Според него наличието на свобода е съвсем естествено и неизменно свързано с човешкото съществуване. Свободата е изначална, онтологическа характеристика на човека. Така човешката свобода предшества същността на човека и я прави възможна.
Всеки човек е “осъден да бъде свободен” според Сартр.
В следствие на това човекът може да се самоизгражда по начин, по който сам реши. Така всеки човек, благодарение на това, че е свободен, изгражда собствената си индивидуална същност. В този смисъл действията на хората са абсолютно свободни и биват осмислени от собствените им проекти. По този начин у човека се създава едно съзнание, че е безспорният автор за дадени събития или предмети. Това според Сартр представлява отговорността в общо разпространения смисъл на думата. Именно поради това, че човекът е свободен във всяко едно отношение, той се явява и отговорен за своите действия. В този смисъл идеята за абсолютната свобода предполага идеята за абсолютната отговорност.
В известен смисъл отговорността на човека се явява бреме за него. Това бреме произтича от това, че човекът е този, който създава света такъв какъвто е, но заедно с това той изгражда и самият себе си. В този смисъл обременителността на отговорността е свързана с това, че в каквато и ситуация да се намира човек, той трябва да я приеме за своя, независимо от съответните неблагополучия. Това е така, защото нещата имат смисъл единствено чрез личните проекти на хората. Единствено на фона на ангажираността, която човек е, нещата биват изживени.
“Абсолютната отговорност е логическо изискване на последиците от нашата свобода” според Сартр. Така ставайки причина за отговорността, самата свобода по този начин отрича своята абсолютност. Отговорността се явява като нещо неотменимо. Човек е отговорен за всичко, дори и за опитите си да не приема или да избягва отговорността.На човека му е наложено да приема отговорността и за най - непоносимите ситуации, защото той е този, който съзнава обстоятелствата и който ги характеризира по един или друг начин. Благодарение на битието - за - себе - си ситуациите придобиват значение. Но след като на човешкото битие е надвиснала отговорността без тя да бъде избрана, то следва, че свободата на човека не може да бъде абсолютна. Отговорността е нещото, което човек не може да премахне.
В един по конкретен план отговорността е неизменно свързана с личния избор на човека. Личният избор представлява прекия резултат от свободата на човека. Този избор е свързан с решаване на нещата по отношение на дадена ситуация и по отношение на себе си и именно поради тази причина личният избор на човека носи и отговорността за тези неща. Човекът е отговорен както за своите действия, така и за ситуацията в която се намира. Това е така, защото от него самият зависи, дали за него дадената конкретна ситуация съществува и човекът е този, който може да реши да я утвърди. Човекът е този, който съзнава ситуацията и благодарение на личния си избор той може да я определя за себе си кото неблагополучна или благоприятна.
В резултат на този избор човек може да приеме отговорността за дадената ситуация като избере самата ситуация за своя. В противен случай, тъй като човека по своята същтност е свободен, той винаги може да избере непоносимата ситуация.
Сартр дава примера, че ако един човек иска да избегне мобилизирането си в дадена война, той може да избегне войната например чрез дезертиране или самоубийство. Приеме ли да участва във войната, човек трябва да приеме отговорността за цялата война. Както казва Сартр:”ситуацията е моя, защото тя е образ на моя свободен извод, и всичко това, което тя ни предоставя, е мое, доколкото то ме изобразява и символизира”.
Тези неща показват, че при Сартр ситуацията в някакъв смисъл задава определени граници на свободата. Това е така, защото не винаги е възможно да изберем действие, което да може да удовлетвори собствения ни проект. В резултат на това човек е длъжен да моделира личния си избор спрямо конкретната ситуация. В този смисъл абсолютната свобода в никакъв случай не може да се интерпретира като свобода на ситуацията.
Сартр смята, че “отговорността на битието – за – себе – си се разпростира върху целия свят като обитаван свят”. Всеки човек като отделен случай има своята отговорност, която се задава от свободата му. В този житейски план свободата на личността се разпростира само до там, докъдето започва свободата на другия. Което показва за пореден път, че разглеждана в един по – конкретен план свободата никога не може да бъде абсолютна.
Така във философските творби на Сартр започва едно постепенно преобразуване на абсолютната свобода до свобода, зависеща от конкретните ситуации.

Автор: Георги Петров

Снимка на седмицата - Зеленият сигнал на светофара като зеленото листо на канабиса

2009-04-12T13:30:00.000-07:00

Уличното "творчество" е богато на идеи. Доста "оригинално" е да нарисуваш светофара по този начин, особено ако с канабиса е свързано цялото ти ежедневие.

Снимка на седмицата - Зорко наблюдение

2009-03-31T01:50:00.000-07:00

Четири очи виждат много по-добре отколкото една камера.

Sofia In Flames

2009-03-29T16:42:00.000-07:00

I am now sitting speechless, a few moments after modern metal leaders IN FLAMES ended their first Sofia gig ever....
Back to the start, the event was surprisingly well organized (credit must go to Joker Media and Kavarna Municipality). The show commenced at 8 PM sharp, as announced, with supporting band URBAN GREY performing a 35-minutes set. They were full of energy, their songs were dynamic and powerful and they seem to generally be worth checking out. However, UG sounded a bit too noisy and unclear to me which can be attributed to either lack of experience of the band or poor sound engineering, perhaps.
A few mins after 9 PM the lights were shut and it was time to set the Denitza Hall aflame. Daniel, Peter, Bjorn, Anders and Niclas Engelin who came in as a replacement for titular guitarist Jesper traditionally started by firing a volley of three songs without a break (the songs totalled a number of 18 or 19, see setlist below). Bjorn had taken up all the leads and solos in Jesper's absence, and did them greatly indeed, using some interesting wah-effect. Appart from doing a great job singing and screaming, Anders showed up as the perfect frontman, fueling the crowd's enthusiasm and joking all the time. The band's overall performance was quite together, synchronized and professional. IF sounded harshly in the ass-kicking parts and crystal-clearly in the melodic ones, giving us a night to be remembered. No songs from the early years were performed on this show, but almost all of the more recent hits featured within the tracklist. Many people's personal favorites were still missing, of course, as evry single IF song has its die-hard fans, but it was all the way a killer compilation. Bulgarian fans just felt why IF have been continuously named the best live-band in the world - every little detail in their performance was on a real high level. To many of us it was a long-time-dream that's come true to be included in IF's Eastern European Tour 2009 and to attend a cracking show by our favorite metal band. We sang, we jumped, we had our hands in the air, ....we just enjoyed a great time together with these Swedes.
So, guys, it was a real pleasure to have IN FLAMES here in Bulgaria, for the first time in our capital, right now when you are on the top. Thank you a lot and I hope this night has been for you as special as it was to us supporters! Be sure that we can't wait until seeing you again as soon as possible!

Setlist (hope I did not forget anything):
-Pinball Map
-Leeches
-Delight And Angers
-Episode 666
-Drifter
-Colony
-The Hive
-Cloud Connected
-Alias
-Move Through Me
-Only For The Weak
-Disconnected
-Come Clarity
-The Quiet Place
-The Mirror's Truth
-Trigger
-Take This Life
-My Sweet Shadow

"Първа пролет" на Черни връх

2009-03-26T06:45:00.001-07:00

Първият пролетен уикенд в София за 2009 г. Вали обилен сняг, а всички в страната са отново, за пореден път, изненадани и неподготвени за него. Изобщо, времето е идеално за един Черни връх.
Маршрутът е най-популярният - от Драгалевци, по червената маркировка, до Голи връх, а после по коловата пътека за върха и култовата чайна горе. Сега обаче навалица няма, пъртина - още по-малко, а снежната покривка на билото е около 2 метра. Пред очите ни се редуват удивително красиви пейзажи, създаващи по-скоро впечатлението, че зимата тепърва предстои, вместо да предвещават идваннето на пролетта, а под краката ни снегът става все по-пухкав и дълбок с всеки метър денивелация. Както можем да се убедим от снимката, дори стълбовете с маркировъчни табелки, превишаващи човешки бой, сега едва се подават изпод дебелия слой сняг, покрил земята.
На билото пътеката е всичко друго, но не и твърда. Затъва се на места до кръста, а който не знае един от най-важните уроци по зимно планинарство, може да достигне до него експериментално - жизнено важно е групата да бъде възможно по-голяма, за да можем да се редуваме начело, където следа липсва и се върви изключително тежко. Макар и само двама, си предаваме щафетата, стъпвайки като вълци в стъпките на предния. На помощ идва и предвидливо напълненият термос с приятно топъл дори в 12 градусовия студ черен чай. Изцедени от многото пресен сняг, обрулени от планинския вятър, но щастливи да се потопим в приказната чистота и красота на планината, стигаме силно обледената чайна, където наградата за всички усилия е най-вкусният бобец на земята, както ни се струва в този момент.
Връщането е по същия път, като в протежение на цялата дистанция до долу не спираме да си говорим колко добро решение сме взели, идвайки насам. Софиянци сме благословение да имаме Витоша толкова близо до себе си - място което да ни позволи да опитаме от девствената чистота на планината и да презаредим силите, похабени в ежедневния градски хаос. Дано само тя бъде поне съхранена в сегашния си вид, вместо да бъде изсечена и циментирана, само за да установим, че сме я съсипали. Защото всеки софийски планинар ще ви говори дълго за прелестите на Рила, Пирин и Балкана, но всички ние сме влюбени не в друга планина, а в нашата си Витоша !

Автор: Любомир Ахтаподов

Снимки на седмицата - Улична живопис: Случки и персонажи от българската действителност

2009-03-26T04:00:00.000-07:00

Пулсации на звезди - кратък исторически обзор

2009-03-25T07:16:00.000-07:00

Прогресът във всяка научна област се осъществява чрез взаимно стимулиране на теория и експерименти (наблюдения в астрономията). Резултатите от експерименти / наблюдения са предизвикателство пред теорията за тяхното обяснение, а теорията насочва експериментатори / наблюдатели да търсят, откриват и изучават нови, неизвестни преди това обекти / явления. Затова от основно значение за разширяване и задълбочаване на научните знания е все по-пълното и детайлно съпоставяне на резултати, получени от тези два научни метода на изследване.
По-долу даваме кратък исторически преглед на изследвания, свързани с периодични явления и по-специално с пулсации на звезди, от гледна точка главно на сравнение на резултати, получени от наблюдения и теория.
При много обекти в природата и техниката се наблюдават явления, наречени с различни термини – пулсации, осцилации, вибрации, трептения, люлеения. Общото във всички такива явления е наличието на повторяемост на някои процеси през определен период или цикъл от време (или честота на тези процеси). Обикновено с такива периодични явления е свързано образуване и разпространение на вълни, които са от два вида – стоящи и разпространяващи се (бягащи) вълни.
Много примери могат да бъдат дадени за периодични процеси:
а) Един от възможните космологични модели на Вселената, предсказан от Общата теория на относителността (ОТО), е модел на “пулсираща вселена” (затворено неевклидово пространство);
б) Трептения на йони около техни равновесни положения в кристални решетки;
в) Електрически вериги (в електротехниката);
г) Сеизмология – разпространение на сеизмични вълни при земетресения, силни взривове и др. (в земната кора, в мантията или през диаметъра на Земята);
д) В биологията и медицината – свиване и разширение на сърцето в животни и хора;
и т.н. – в макросвета и микросвета.
Примери на свободно осцилиращи физични системи са камбани, звънци, махала, люлки, движения на планети около звезди, въртене на галактики, и т.н.
В края на 19 век и началото на 20 век са били поставени основите на физическата теория на такива периодични явления. Основоположници на тази линейна теория са известни учени като Релей, Ляпунов, Поанкаре. През 30-те години на 20 век е започнала да се развива и по-сложната нелинейна теория на пулсации. Термините линейна и нелинейна теории на пулсации са въведени според вида на диференциалните уравнения, които се решават в двата случая – линейни диференциални уравнения и нелинейни диференциални уравнения.
Ние ще разглеждаме явлението “пулсации” при звездите. Най-напред накратко ще проследим основните етапи от възникването и развитието на теорията на звездните пулсации. Първата теоретична работа в тази област е на Thomson (1863) (от 1892 г. – лорд Келвин) – върху нерадиални пулсации на звезди. 15-20 години по-късно немският учен Ritter (1878-1883) е публикувал първите теоретични изследвания върху радиални пулсации на звезди. Той за пръв път е установил основната зависимост период – средна плътност при звездите, приемайки един много груб и нереалистичен модел на звезда – кълбо с еднаква плътност . По-късно тази зависимост е била получена и уточнена и за реалистични модели на звезди.
По това време все още не е било доказано, че действително звездите могат да пулсират. Това е станало по-късно, към края на 19 век и началото на 20 век. Изменението на блясъка на звезди може да се дължи на двойнственост, както в случая на затъмнително-променливи (фотометрично-двойни) звезди. В края на 19 век Белопольский в Русия е показал, че едновременно с периодичното изменение на блясъка на цефеиди (един от типовете променливи звезди) се променя периодично и Доплеровото преместване на спектрални линии в техните спектри. Следователно повърхността на тези звезди периодично се отдалечава и приближава към наблюдателя (на Земята): свиване и разширение, т.е. пулсации на цефеидите. По-късно е било получено и друго доказателство за това, че такива звезди пулсират – едновременно с изменението на блясъка се променя периодично и цвета, т.е. температурата на повърхността на звездите, което е също така следствие от тяхното пулсиране. Хипотезата за наличие на пулсации в някои звезди като причина за изменение на техните наблюдавани характеристики (блясък, цвят, спектър) е била изказана по-категорично в 1913 г. от Пламер и в 1914 г. от Shapley (1914).
Теорията на пулсации на звезди е била поставена на здрави научни основи от Едингтън, чиито първи публикации в тази област са от 1918 г. и 1919 г. В 1926 г. е била публикувана неговата монография “Вътрешен строеж на звезди”, преиздавана в 1930 г. и 1959 г. (Eddington, 1926). В Глава VIII на тази монография е разгледано теоретично явлението “пулсации на звезди”. Едингтън е показал, че пулсациите на звездите трябва бързо да затихват (отслабват) и следователно е необходимо да се възстановяват неизбежните загуби на енергия при пулсации, за да се поддържат те продължително време, в съответствие с наблюденията. До смъртта на Едингтън в 1944 г. не са били известни механизмите, които поддържат пулсациите в звездите. Едингтън е разглеждал два възможни механизма – термоядрени реакции (ТЯР) в ядрата на звездите (ε-механизъм) и “клапанен механизъм”, действащ във външната област на звездите (той е бил склонен да дава предпочитание на първия от тези два механизма).
След Втората световна война теорията на звездните пулсации постигна големи успехи в своето развитие. Беше изяснена причината за поддържане на пулсации на звезди в ивицата на нестабилност (ИН) – γ- и κ-механизми (от Жевакин, Дж. П. Кокс, Леду, през 1950-те и 1960-те години). Особено бърз прогрес настъпи с използването на изчислителни машини с голяма памет и скорост в края на 1950-те години – за числено извършване на пулсационен анализ. Голям напредък беше постигнат за разбиране на явлението “пулсации” на звезди, вътрешния строеж и еволюционните стадии на пулсиращи звезди от различни типове, обяснение на основните наблюдателни данни за различни типове пулсиращи звезди, и т.н. Сега теорията на звездните пулсации е много добре развита, но има и редица нерешени напълно проблеми при сравнение с наблюдателни данни. Тази теория е достигнала такова ниво на развитие, че можа да предскаже съществуването на някои нови , неизвестни дотогава типове пулсиращи звезди, които действително по-късно бяха открити и изследвани (вж. по-долу).
При теоретично изучаване на звезди, и в частност на пулсиращи звезди, се приема, че те се състоят от гореща плазма и лъчение, и могат да се прилагат знания от различни раздели на физиката: хидродинамика (механика на непрекъснати среди), термодинамика, физика на електромагнитното лъчение, физика на плазмата, атомна и ядрена физика, и др.
Мнозинството звезди проявяват някакъв тип пулсации в едни или други фази от своята еволюция. Наблюдава се голямо разнообразие от пулсационни поведения: строго периодични, почти периодични, полуправилни (с постоянен среден период), неправилни; с постоянна амплитуда или с амплитуда, модулирана периодично или неправилно с течение на времето.
Чрез изучаване на звездни пулсации могат да се получат по независими начини параметри на звезди, в допълнение към методите прилагани към статични звезди. Освен това може да се получи информация, която не е достъпна при изследване на статични звезди. Изучаването на звездни пулсации значително подобрява и разширява разбирането на вътрешния строеж и еволюцията на звезди, на строежа и еволюцията на галактики, има значение за космологията (специално за уточняване на скàлата на разстояния във Вселената), и т.н. Пулсиращите звезди са огромни естествени топлинни машини – вследствие много високите температури и плътности в звездните недра, това дава възможност за тестове на нашите физически знания при такива екстремни условия. Например, около четвърт век (от 1966 г. до около 1991 г.) съществуваше проблем за несъответствие между резултатите за маси на класически цефеиди, получени въз основа на две теории: на звездните пулсации и на звездната еволюция. За отстраняване на това несъответствие бяха предложени различни възможности, но решението се получи след преразглеждане на резултати от изчисления на атомната физика (в 1991 г.) – съществено се увеличи коефициентът на непрозрачност (една от най-важните характеристики на астрофизичната плазма), от много линии на поглъщане на желязо и други метали при температура Т ≈ (2÷3) 10^5 К. Сега такива проблеми – за несъответствие на масите на класически цефеиди, на правилно обяснение на прогресията на Херцшпрунг при класически цефеиди (и други типове пулсиращи звезди), и т.н., са в значителна степен решени.
Радиалните пулсации са относително по-просто физическо явление – периодичното преместване на даден елемент от звездното вещество е само по радиус около неговото равновесно положение и зависи само от разстоянието до центъра на звездата (сферична симетрия, изотропия). По-сложни са нерадиалните пулсации – с радиална и тангенциална компоненти на преместване, при които има значение не само това разстояние, но и посоката от центъра към разглеждания елемент от звездата (няма сферична симетрия, има анизотропия). Освен това пулсациите на отделните слоеве в звездите могат да бъдат адиабатни или неадиабатни. При адиабатните пулсации всеки слой се свива и разширява, без да обменя топлина (адиабатната теория описва добре механичните свойства на пулсиращите звезди, но не и топлинните) – такива пулсации се извършват във вътрешната част от обвивката на звездата, докато за най-външните слоеве от обвивката са характерни неадиабатни пулсации, където условието за адиабатност вече не е изпълнено.
Звездите от типове δ Cep, W Vir, RR Lyr, RV Tau извършват радиални пулсации и се намират в ивицата на нестабилност (ИН). Радиални пулсации извършват и звезди от типове Mira (o) Cet и някои звезди от типове δ Sct, SX Phe, β Cep, и др.
В миналото теорията е изпитвала значителни трудности за обяснение на някои известни наблюдения. Например, десетки години са минали, преди теоретично да бъдат разбрани и обяснени редица наблюдателни факти за класическите цефеиди: важната зависимост период – светимост, фазовото закъснение на кривата на блясъка след кривата на радиалната скорост, спектралните класове при максимум и минимум на блясъка, прогресията на Херцшпрунг, проблема за разликата между пулсационни и еволюционни маси, и др.
Към края на 20 век теорията на звездните пулсации достигна такава зрялост, че (отчитайки и някои наблюдателни данни за известни пулсиращи звезди) тази теория предсказа съществуването на нови типове пулсиращи звезди, които действително по-късно бяха открити. Първо, пулсиращи бели джуджета от тип DBV – теоретично предсказани и след това открити за пръв път в една и съща година, 1982 г. Второ, пулсиращи субджуджета от спектрален клас B (sdB) – теоретично предсказани в 1996 г. и открити независимо в същата година (тип EC 14026). Трето, въз основа на теоретични разглеждания и известни наблюдателни данни за една пулсираща B звезда в много късен еволюционен стадий, с почти изцяло хелиева атмосфера – V 652 Her, са били предсказани в 1994 г. и по-късно открити в 1995 г. пулсации в друга подобна звезда – LSS 3184 (BX Cir).
Засега само теоретично се изучава възможността за осцилации в други групи звезди, в които досега не са открити такива осцилации, например: а) нерадиални осцилации в масивни звезди на Главната последователност (ГП) – с маси от порядъка на 30 слънчеви , в g моди (от типа на осцилации в SPB- звезди, които имат маси M ≈(3÷6) слънчеви); б) нерадиални осцилации в p моди от типа на слънчевите в някои звезди от тип δ Sct, възбудени от турбулентна конвекция (наблюдаваните досега осцилации в тези променливи – δ Sct, са възбудени от действието на γ/κ- маханизма); теоретично и двата вида осцилации, възбудени от различни механизми, могат да съществуват едновременно в най-студените δ Sct звезди (близо до червената граница (ЧГ) на ИН), с тънки конвективни обвивки; в) радиални осцилации на неутронни звезди (в бъдеще могат да се изучават и по-сложни нерадиални осцилации на неутронни звезди).
През последната четвърт на 20 век възникна и започна бързо да се развива една нова и много перспективна област от съвременната астрофизика – аст(е)росеизмология (за пулсиращи звезди) / хелиосеизмология (в частност за Слънцето като най-близка и удобна за наблюдения пулсираща звезда). В тази нова научна област (ще) се прилагат различни сеизмични методи за все по-пълно и задълбочено изследване на пулсиращи звезди. От наблюдения на (нерадиално) пулсиращи звезди могат да се определят честоти (периоди) и амплитуди на осцилации в различни моди, от които може да се получава, по принцип, богата и разнообразна информация: а) може да се изучава физическото състояние и химическия състав на звездното вещество на различни дълбочини под звездната повърхност (по принцип, чак до центъра на звездата) –физически условия ( T, ρ, P, и т.н.), скорост на звука, скорост на околоосно въртене, магнитно поле, съдържания на различни химични елементи, и др. ; б) по независими методи могат да се определят глобални звездни параметри като маса, радиус, възраст, светимост (следователно и разстояние).
Накрая отбелязваме, че, исторически, първата променлива звезда, за която много по-късно е било показано, че пулсира, е o Cet – в 1596 г. В 1784 г. са били открити първите две звезди, η Aql и δ Cep, от друг тип пулсиращи звезди, класически цефеиди (по името на съзвездието Цефей). В 1795 г. е била открита първата променлива от тип RV Tau – R Sct, а сто години по-късно, в 1895 г. – първите променливи от тип RR Lyr. 20 век отбеляза голям “бум” в това отношение – бяха обособени редица нови типове пулсиращи звезди, повечето от които с много малки амплитуди на осцилации (в частност, Слънцето в 1960 г.). Търсене и изследване на звезди с такива осцилации (ще) се извършва с наблюдения както от Земята, така и от космически мисии като MOST (спътникът беше изведен в орбита около Земята на 30.06.2003 г.), COROT (от 2006 г.), MONS, и др.

Автор: Георги Петров

“Картинната” теория за значението в “Логико-философския трактат” на Лудвиг Витгенщайн

2009-03-21T07:45:00.000-07:00

Философските текстове на Витгенщайн изиграват фундаментална роля за ориентирането на голяма част от философията на 20 век към специфичната област на езика, защото “цялата философия е критика на езика” според него. Безспорно всичко започва с произведението “Логико-философски трактат” и спрямо него ще се придържаме в настоящата тема.
Може да се каже, че “картинната” теория за изреченията е тази, която заема централно място в Трактата. Според Витгенщайн езикът придобива своето значение като отразява възможните подреждания на нещата в света и то светът схванат като съвкупността от всички факти, които са налице. Дейвид Пеърс в “Светът и езикът: Витгенщайн” излага следното обяснение: “базисното условие се изразява в това, че определени комбинации от отделни части, свойства и отношения могат да се появят в света, и щом е изпълнено посоченото условие, ние можем да съставим списък на изреченията, изразяващи тези възможности и притежаващи, поради тази причина, значение.” Когато нещата се подредят актуално така както се твърди в изречението, тогава можем да кажем, че даденото изречение е истинно. Ето защо една пропозиция може да бъде вярна или невярна доколкото, схващайки я във Витгенщайновия смисъл, тя е образ на действителността. Ако дадена пропозиция е невярна, то това означава, че тя обозначава някакво несъществуващо състояние на нещата и това важи в най-голяма степен за елементарните пропозиции. От това следва, че макар и да можем да мислим неверни пропозиции, то това не значи, че можем да мислим пропозиции без значение.
Доколкото пропозициите съставляват сърцевината на езика, то език който съдържа пропозиции без значение би отразявал невъзможни състояния на нещата, а това противоречи на горепосочените идеи от Витгенщайн. Неверните пропозиции не са в противоречие с главното изискване на философа за отразяване на възможните състояния на нещата в света. Всяка невярна пропозиция в даден момент би могла да стане вярна и обратно – всяка вярна пропозиция би могла да стане невярна, когато някое от възможните състояния на нещата стане актуално.
Сега нека да разгледаме как точно, според Витгенщайн, езикът придобива своето значение по горепосочения начин. Защо теорията за значението в Логико-философския трактат е “картинна”? Дейвид Пеърс дава следното обяснение: ”подобно на картата, пространствената картина притежава значение, тъй като отразява възможно подреждане на нещата върху повърхността на Земята - например, възможно подреждане на сушата и морето, представено чрез зеления и синия цвят. Картата не трябва да бъде точна, за да бъде разбрана: ние разбираме античните карти дори когато са съвсем неточни и ги разбираме, защото, колкото и некоректни да са те, все още притежават значение - все още представят възможно подреждане на нещата. По същия начин множество от изречения ще притежават значение, защото те също представят възможни подреждания на нещата - възможни, без да е необходимо да са актуални, защото могат да бъдат смислени, но неверни.”
Първото нещо, което ни съобщава тази “картинна” теория е несъмнено това, че езикът трябва да се нагоди според света, а не обратното, доколкото не Земята се нагажда според картата, а картата според Земята.
Другото важно нещо, което се вижда в примера на Дейвид Пеърс с пространствената картина е това, че този пример ни насочва директно към едно от основните разбирания на Витгенщайн в Трактата. Идеята за това, че подобно на картата езикът представлява ключа към разбирането на заобикалящия ни свят. Без език ние не бихме могли дори да мислим разумно, защото според Витгенщайн “езикът облича мисълта”. Ето защо, ако възприемем идеята, че благодарение на езика ние осъществяваме истинския си досег с заобикалящия ни свят, то тогава никак не би ни учудило и изказването на философа: “Границите на моя език означават границите на моя свят”. (5.6)
От всичко изложено до тук може да се каже, че същността на “картинната” теория се изразява в отношението образ-действителност. “Пропозицията е образ на действителността: тъй като ако я разбирам, аз знам представеното от нея положение на нещата.”(4.021) Пропозицията придобива своето значение, защото посочва възможно състояние на нещата и това се дължи на принципа на представяне на предмети от знаци. Една пропозиция може да изказва нещо само благодарение на това, че тя е образ.
“Картинната” теория за значението във Витгенщайновия “Логико-философски трактат” представлява един уникален опит за отразяване на могъщата роля на езика не само във философията, но и в живота на хората като цяло. След като философията е свързана с мисленето и логическите му конструкти, а мисленето не би било възможно без езика, то тогава няма нищо чудно в това, че Витгенщайн ни апелира към схващането на цялата философия като философия на езика.

Автор: Георги Петров

Снимка на седмицата - Снежна пролет

2009-03-21T05:58:00.000-07:00

Снегът отново завари всички неподготвени.

Снимка на седмицата - София, зарината в боклуци!

2009-03-17T04:32:00.001-07:00

Често срещано, периодично повтарящо се, явление.

Спецификата на душата според Аристотел

2009-03-10T03:26:00.001-07:00

Когато става дума за Аристотел, няма да бъде никак пресилено да се каже, че той е най-значимият философ за всички времена. Той е първият систематизатор на знанието и е основоположник на логиката и редица други клонове на специалното знание. В неговата философия е отделено достойно място и за антропологичните проблеми и възгледи. Именно в тази насока Аристотел се захваща с изследването на душата, защото това е въпрос, който силно е интригувал хората още през античността. Аристотеловите размишления по въпроса са свързани с преодоляването и коригирането на недостатъците, които съществуват в разбиранията на предишните философи по проблема. Така постепенно философът изгражда своите уникални идеи за душата.
В началото на своето произведение “За Душата”, Аристотел представя накратко какво представляват възгледите на предишните философи за душата. Тези възгледи обаче имат един съществен недостатък според философът от Стагира, а именно този недостатък се изразява в това, че никой до него не е разгледал спецификата на душите в различните живи същества. Едни от старите философи са разгледали само човешката душа през призмата на собствената си философия като за останалите живи същества нищо задълбочено не се формулирали. Други като Платон и питаргорейците били повлияни от древно–източните представи за душата. А именно, че душата е способна да се преражда в различни живи същества след смъртта. Това обаче за Аристотел е невъзможно, защото различните живи същества имат качествено различни способности, които предполагат различни по вид души. “Защото душата не е тяло, а нещо в тялото; и поради това тя пребивава в тялото, и то в едно определено тяло и не тъй, както предишните я присъединявали към едно тяло, без да определят към какво тяло и от какъв вид.”
Аристотел възприема душата като принцип на живот. Човек се състои от тяло и душа в единство като това се отнася и за останалите живи същества. Тялото според философът е живот във възможност т.е. способно е да приема в себе си живот. Душата съответно е формата на тялото. Всяка отделна душа представлява същността на определено тяло. Именно поради това една душа не може да бъде прикачена към друго тяло. Доколкото душата е принципът на разгръщане на живота от възможност в действителност то Аристотел я нарича още ентелехия. За това той казва:”Ако е необходимо да се даде едно общо определение за всяка душа, то тя е първата действеност на едно естествено организирано тяло”.

Характерно за Аристотеловите разбирания относно душата е това, че той извежда част от идеите си в резултат от практическите си житейски наблюдения. Тези наблюдения обаче са силно преориентирани и коригирани от вече установените от него философски понятия и зависимости. В резултат на всичко това Аристотел извежда разликите в душите на различните живи същества. Най–простата и примитивна душа според философът е растителната (вегетативната). Тя регулира елементарните жизнени процеси, а именно - храненето, растежа и възпроизводството. Следва по–сложната душа – сетивната. Тази душа е свързана с живите същества, които притежават сетивни възприятия. В този смисъл Аристотел пояснява, че различните живи същества имат различен брой сетива, но задължително за всяка сетивна душа е да има поне осезателна способност.
Най-съвършените сетивни души притежават всичките пет вида сетива (осезание, зрение, слух, обоняние,вкус). В “За Душата” Аристотел прави предложение за съществуването и на общо сетиво, което е свързано с разпознаването на общите определения на нещата.
Способността за сетивно възприятие е определено от Аристотел като “вид страдание”, при което на възприемащото се придава формата на външния обект. Именно затова той казва, че ”възприятие е това, което е способно да приема сетивните форми без материя, също тъй както восъкът приема отпечатъка на пръстена без желязото или златото, а хваща само златен или железен отпечатък, което не е нито злато нито желязо”. Тези образи се съхраняват в представата и паметта.
Характерно за сетивната душа е също това, че тя включва и вегетативната част към себе си. Това означава, че живите същества, които притежават сетивни способности непременно извършват и елементарни жизнени процеси за да могат да съществуват. Най–съвършена е разумната душа, която също включва в себе си и свойствата на предходните души. Това означава, че разумната душа притежава и вегетативна и сетивна част. Именно в тази връзка Аристотел споменава, че без сетивност не може да съществува мислене. Такъв тип душа е характерен за човека. При тази разумна душа има един активен интелект, които е независим от сетивата и е изцяло свободен от материята. Точно този активен ум се явява независимото и безсмъртно нещо в душата на човека
Според Аристотел растителната душа не притежава движение, за разлика от сетивната и разумната. Важно е да се отбележи също и това, че не всички живи същества, които притежават сетивна душа са способни на движение. Така в резултат на различни наблюдения философът достига до извода, че желанието е това, което задвижва душата. “Живото същество доколкото притежава способността за желание, дотолкова само се движи.”
В резултат на всичко изложено до тук можем да установим кое е специфичното и новото в Аристотеловите разбирания за душата. А това е именно подробното разглеждане на различните видове души в разнообразието на живите същества. Всяко живо същество има душа според Аристотел, защото душата е това, което вдъхва живота, но не всяка душа е способна да мисли или усеща. Така философът от Стагира прави едно класифициране на душите по техните способности.

Автор: Георги Петров

Снимка на седмицата - Стълби водещи към 'нищото'

2009-03-05T08:51:00.000-08:00

Пътят към 'нищото' е осеян със страдание. Без ясна цел - няма ефективен стимул.

Снимка на седмицата - Дървета с остриета

2009-02-27T05:32:00.000-08:00

... и последните следи от отминалите мразовити дни скоро ще изчезнат.

Sirenia - The 13th Floor (2009)

2009-02-20T02:35:00.000-08:00

Новият албум на известната готик банда Sirenia представлява наистина едно добро съчетание на атмосфера и разнообразие от идеи. На хора, които са далеч от този стил, албумът би им се сторил твърде лек. Това обаче съвсем не е така. Когато се заслушате в изтънчената мелодичност, присъща на всяка една от песните, ще установите колко контрастно, на моменти, мелодията прелива в тежки китари. Освен всичко това, новата вокалистка на групата е успяла умело да замести старата. С две думи това е един от малкото качествени готик метъл албуми излезнали през последните няколко години.

METAL MUSIC - The New Metal Forum !!!

2009-02-07T14:00:00.000-08:00

Това е разделът предназначен за истинските метъл маниаци. Тук можете да коментирате и изложите впечатленията си за любимите си метъл банди и техните албуми.

The most played game at parties - FLIP CUP !

2009-02-06T02:31:00.000-08:00

Flip Cup, or Cups, is a team-based drinking game (it may also be known as Flipper, Taps, Tippy Cup, Flippity Whippity, Flip Flop, Canoe, Turbos or Turbo Cups). Effectively a drinking relay race, it is the North-American equivalent of a "Boat Race". The two teams stand on both sides of a table, facing one another (the person in front of a player is his/her flip cup opponent). In front of each teammate is a cup filled with an arbitrary amount of any kind of liquid (often beer). A player and his opponent both have the same amount of liquid. At the start of the race, the first member of each team drinks his or her beverage. When finished, the cup is placed right-side up at the edge of the table, and the person who drank it tries to flip it upside down onto the table. If he or she is not successful on the first try, the cup must be reset and reflipped. Only after the first teammate is done flipping the cup successfully, can the next person proceed. Whichever team finishes drinking and flipping all its cups first is the winner.

http://flipcup.freehostia.com

Authors: B.Borisov and G.Stoilov

ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ НА EMMIS INTERNATIONAL БАРБАРА БРИЛ СЕ СРЕЩНА С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЕМ

2009-02-05T03:22:00.001-08:00

СЕМ проведе среща с вицепрезидента на Emmis International Барбара Брил и Eлена Кискинова, която е Управляващ директор на веригата за България. Основният акцент падна върху необходимостта от корегулация. Понятие, което медийните регулатори в Европа се стремят да практикуват, загърбвайки репресивния модел на поведение. Диалогът между неправителствения сектор, регулатора, и отделните медии е в основата на тази концепция на превенция. Вместо СЕМ например да издава непрекъснато наказателни постановления, той играе ролята на съветник и поучава медиите как да постъпят в дадената ситуация, какво да променят в програмната си концепция и съдържание.

Барбара Брил и Елена Кискинова изразиха задоволство от активния диалог, който СЕМ осъществява с тях и АБРО. Председателят на СЕМ доц. Маргарита Пешева изтъкна, че засега регулаторът няма противоречия с Еmmis и работят в разбирателство и синхрон. От своя страна, от ркомпанията заявиха амбицията си да превърнат Star FM и радио Fresh в общественозначими медии, каквото е FM+ в момента, според Барбара Брил.

Планове за разширение от американската компания засега нямат. Особено на фона на финансовата криза и значителното намаляване в броя и цените на рекламите, което Брил отчете като проблем. Тя припомни и провалените опити за закупуването на радио “Мила”.

Както знаете, тази седмица групата, собственик на Радио FM+, Fresh STAR FM, изкупи всички акции на Радио Fresh. Това се случи след като изпълнителният директор и притежател на по-малкия дял акции Христин Стрижлев подписа договор за продажбата им.

Заедно с Радио FM+, Fresh и STAR FM в България, Emmis International притежава и управлява радиостанции в Белгия, Словакия и Унгария.

FIAT 500 / 600

2009-01-26T06:19:00.000-08:00

През 1955г. Фиат започва да произвежда малка градска кола наречена "Seicento" (600).Първоначално се произвеждала със задно разположен четири цилиндров двигател 633 кубика и немалките за размерите 21к.с.Колата става изключително популярна в доста части на Европа заради практичността си за времето.Произвели общо 2,604,000 бройки до 1969 г.

Колата имала хидравлични барабанни спирачки и на 4те си колела,газови амортисиори отпред и обикновени маслени отзад.Започват да слагат и 767 кубиков мотор който произвел 27к.с. и максималната скорост била 110 к/ч.

За разлика от Фиат 500 и Фолксваген "костенурка" колата имала добра вентилация и размразителна система.

Версията Фиат 600 "Мултипла" ,която побирала 6 пътника може да се каже ,че е първият миниван.

Заради големия успех на моделите 500 и 600 други автомобилостроители решават да направят "подобни" коли и на бял свят се появяват Сеат 600 ,Застава 750/850 ,която копира донякъде и Фиат 850 и най -интересния за нас Запорожец 965 .ЗАЗ произвеждат колата от 1960 до 1963г. и твърдят ,че дизайна е бил създаден в СССР.Модела на Сеат пък добива популярност в бедните страни от Африка а и не само там.Моделите се разпространяват и в почти цяла Европа включително Германия!

Поради лошите финансови условия причинени от войната през 1957г. Фиат решават да направят още една икономична кола : Фиат 500 "cinquecento".Тя е със 22 сантиметра по къса от 600 и е само 3 метра дълга.Двигателят е бил двуцилиндров оригинално 479 кубика.Колата притежавала смайващите 13к.с.

С течение на времето се появили различни модивикации.Имало и спортна версия,която се отличавала с 499 кубика и цели 21к.с. от двуцилиндровия мотор.Имала и чевена линия по цялото купе.Както и Фиат 600 ,500 също бил с 4 скоростна кутия.Което допринасяло и за икономичността ,която гонели производителите.( Иначе биха сложили кутия с 3 скорости).

Модела 500 се произвеждал до 1975г. и различните модификации включвали спортен изглед,хромирани брони,подобрени табла ,скоростен лост от пода,врати които се отварят на обратно (нарекли ги самоубиствени).Една от тях била комби и двигателят бил под мястото за багаж.

Наследника на Фиат 500 бил Фиат 126 по-известен тук като Полски Фиат.В Италия се произвеждал до началото на 80-те години отново с двуцилиндров двигател ,но с малко по голяма кубатура и малко видоизменено купе.В Полша ,обаче,където мъникът придобива огромна популярност се произвежда чак до 2000г.!През 90те Фиат произвеждат вече доста по съвременните Чинкуеченто и Сейченто ,които отново са за града,но с доста по големи възможности и с доста нови технологии.През тези години поляците копират някои от идеите от тези два модела що се отнася до двигател,окачване и ауспух система( слагат катализатор през 1994г.) но не пипат нищо по оригиналния дизайн от 1975г.

500 и 600 всъщност не били първите малки коли в Европа.Преди тях Фиат произвежда Тополоно( малка мишка) ,който се водел микрокола за двама.Развитието на 600 било следното:Фиат 850 ,Фиат 127( които били нещо като първите хечбек),Фиат Уно и Фиат Пунто.Как е било при 500 :Фиат 126,Фиат Чинкуеченто,Сейченто.През 2004 Излиза концептуален модел на 500 По случай 50 години от създаването на оригинала.До тогава хората изобщо не са забравили модела от 50те и снимките го доказват:

През 2007 започва производството на новия 500 като следващата година е избран и за кола на годината.Той е компактен, стилен с много екрсти:7 еърбега сериино при всички модификации,АBS и други системи за сигурност , радио със всички нови технологии,навигация и т.н.

Двигателите са от ново поколение . Икономични ,но същевременно много гъвкави като стигат до 100км за средно около 11сек. Въпреки ,че е малка тя се води 4 места и при Европейския тест за сигурност получава пълните пет звезди .
Фиат започват да произвеждат и Abarth версия на 500 с много екрси ,спортно окачване и избор от два двигателя с турбо :Аbarth със 133к.с. и Abarth SS със 160к.с.
Може би за някои учудващо Фиат неможе да смогне на поръчките за модела 500 в някои страни.Продажбите общо надминават 200 000 като модела все още не се предлага в някои големи автомобилни пазари,какъвто е примерно Англия.

МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА АСТРОНОМИЯТА 2009 * International Year of Astronomy 2009

2009-01-20T03:57:00.001-08:00

Във връзка с четиристотин годишнината от използването на телескопа за астрономични наблюдения, тази година е обявена за Международна година на астрономията(2009).
Официалното откриване у нас ще се извърши след броени дни в Големия салон на Българската академия на науките (София, ул. “15 Ноември” № 1).

Два модела на акреционни дискове

2009-01-12T07:08:00.000-08:00

Модел на геометрично тънък диск (1973 г.)

Предположение: Акретиращото вещество се охлажда чрез електромагнитно лъчение, което отнася цялата енергия (топлина) освободена в следствие вискозитета (вътрешното триене) на веществото в диска. Акретиращият газ е много по-студен от локалната вириална температура и следователно веществото в диска има вертикална дебелина много по-малка от неговия радиус.

Модел ADAF (Акреционен поток доминиран от адвекция)

Ако охлаждането на акреционния поток не е ефективно, тогава част от вискозно освободената енергия се пренася заедно с акретиращия газ (адвекция) – увеличение на ентропията на акретиращия газ, който има по-висока температура (и налягане) и в резултат дебелината на диска е по-голяма. Силата на налягането става важна и променя динамиката; например въртенето на диска е с ъглова скорост по-малка от съответната Кеплерова ъглова скорост.

Сравнение между двата модела

ADAF има качествено различни свойства в сравнение със стандартните тънки акреционни дискове:

* ADAF са почти сферични (а не подобни на диск).
* ADAF се въртят много бавно (веществото има малък ъглов момент) в сравнение с Кеплеровото движение (ъглова скорост клоняща към нула при γ = ср/сv клонящо към 5/3).
* Скоростите на радиалния поток на веществото към акретиращия обект са сравними със скороста на свободно падане. В резултат – акрецията става по-бързо, отколкото от тънък диск.
* Потоците от акретиращо вещество са конвективно неустойчиви (това поне отчасти може да допринася към вискозитета на веществото).
* Може да се образуват струи (jets) и изтичане на вещество.
* По дефиниция ADAF излъчва с много по-малка ефективност отколкото тънки дискове и затова са много по-слаби за тяхната скорост на акреция (по-трудно се откриват и изследват).

ADAF има в два случая:

a) Ако скоростите на акреция са много големи, така че оптичната дълбочина на газа е много голяма и той не може да се охлажда чрез излъчване.

b) Ако скоростите на акреция са малки и оптичната дълбочина на газа е много по-малка от 1.

Разлика на ADAF при акреция върху черни дупки (ЧД) и неутронни звезди (НЗ):

* При ЧД адвектираната енергия се пренася в тях.
* При НЗ адвектираната енергия расте и се преизлъчва при повърхността на НЗ – меки рентгенови (Х-ray) фотони, които чрез обратно Комптъново разсейване могат да охлаждат акретиращия газ (част от енергията на частиците се предава на фотоните, които увеличават енергията си и газа се охлажда).
* ADAF е по-вероятен при акретиращи ЧД отколкото при НЗ.
* Ефективната температура Те при акреция върху ЧД е ≈ 10^9 -10^10 К, а при акреция при НЗ ≈ 10^8.5 -10^9 К; следователно спектрите на акретиращи ЧД трябва да бъдат по-твърди отколкото при акретиращи НЗ.

Автор: Георги Петров

ХРИСТОС ВЪЗКРЪСВА В СЕЛО ДОБЪРСКО, ИДВА СЪС СОВАЛКА

2009-01-09T04:32:00.000-08:00

Най-сетне е дошъл Страшният съд – мъртвите възкръсват от гробовете си… Не, това не е сън – истина е, истина Ви думам. Последвайте ме в едно тайно царство – за да съпреживеете с мен небесните сюжети на Възкресението.

Не се бойте – елате, елате!..
На входа сме на едно наистина необикновено място. За някои то е чистилище от греховете, за други божествен олтар за молитви, а за трети - обичайна сграда, изрисувана от еретични иконописци. Вярващият само в светата парица чужденец се озовава в малката трикорабна базилика, събрала ликовете на над 460 библейски и местни герои.

Заповядайте в черквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, намираща се в село Добърско, на 17 километра от Банско. Църквата е построена през 1614 г., но съдейки по надписа на плочата, вкопана в пода пред олтара, може да се предположи, че годината на строителство е 1122. Селското предание реди, че първите заселници са били ослепените след битката в Беласица през 1014 г. Самуилови войници. След поражението те се насочват към Рилския манастир, но по пътя ги застига люта зима. Много от тях са останали в мястото на сегашното село Добърско. Те намират изцеление в лечебната вода, която днес извира в двора на средновековната черква. От изворчето е лекувал очите си и св. Климент Охридски.

В черквата няма и сантиметър стена, който да не е изографисан. Прави впечатление, че свети Георги и свети Димитър са изрисувани само тук и в Атон в цял ръст, а не на кон, както сме свикнали да ги виждаме. Образите на светци при норма от 4-5 за храм, тука са 30. Това не се среща никъде на друго място, немеят и самите иконографи. Според тях обаче хипотезата, че художникът е бил жена засега не се потвърждава. По онова време всички зографи са били мъже.
Който и да е авторът обаче, той вече е блажен в очите на уфолозите тъй като е изобразил Христос като астронавт. Нека вникнем в детайлите на тази икона, заради която изманахме целия този път. На един от стенописите Исус седи в нещо, което поразително прилича на високотехнологичен летящ апарат. С негова помощ божият син се въздига над земята, а под нозете му се виждат очертанията на атмосферата и стратосферата. Много точно са изографисани аеродинамичните форми на летателния апарат. Няма как и да не ви смаят и стенописите защото изглеждат, че все едно са рисувани вчера. А в храма дори не е правена реставрация.

В идеално състояние е и другата уникална икона от сюжетната линия бог-астронавт - “Божието възкресение”. На нея Христос слиза в Ада и възкресява мъртвите. Той поема към повърхността в космическа капсула, подобна на тази, с която астронавтите се връщат на земята… Приковах ли вашето внимание? Останете още малко с мен в храма – за да се опитаме да си обясним символиката на тези чудати икони…

От векове се прокрадват някакви паракосмически версии за ореола около сина божи. Причината е, че това сияние, наречено още мандорла, заема различни форми - кръгла, елипса. Това в никакъв случай обаче не е нещо ексцентрично или против канона, на мнение са теолозите. Според тях, облаците на светиите също често се взимали за летящи чинии.

От друга страна е немислимо човек, който се е занимавал само с религиозни писания, да е имал хал-хабер понятие от аеронавтика. Но пък кой знае?
Излизаме от входа на черквата “Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”, запалили свещ за здраве, за да се завърнем от началната си точка на нашето пътешествие - толкова непросветени, колкото и преди да направим това пътешествие, но сега сме някакси по-близко до Бог.

Обяздване на Кончето

2008-12-23T14:27:00.000-08:00

Средата на август е. Жега. Дори свикналите с всякакви чудаци пътници в тролея хвърлят невярващи погледи на един определен пасажер – с тежки туристически обувки, щеки в ръце и раница на гръб. Този пасажер съм аз, а причината за това снаряжение е, че най-сетне е дошъл Денят. Денят, в който походът към Пиринските върхове щеше да започне – ден, чакан и отлаган цяло лято.
С бодри физиономии се отправяме с дружината към хижа Вихрен. Използваме лятната маршрутката от Банско (6 лв. билет), която ще ни отведе директно на площадчето пред хижата само за около час. Междувременно, с всеки метър денивелация Пирин става все по-намръщен. На хижата ни посреща интензивен дъжд, примесен с град, а стичащите се отвсякъде планинари, търсещи подслон от лятната буря допринасят суматохата да е пълна. За щастие, ние сме запазили легла от предния ден и бързичко се отправяме към тях, планирайки за пореден път предстоящия преход. Маршрутът е класически – Вихрен, Кутело, Кончето и нощувка в хижа Яворов.
Скоро бурята е отминала и дори следобедното слънце се показва за няколко кратки мига, в които позлатява склоновете на Тодорка и открива пред очите ни утрешната цел – Пиринския първенец Вихрен. Времето е достатъчно за една лека разходка сред натежалите от изсипалата се вода клекове. Езерото Окото ни очаква само на половин час пеша от хижата. Гледката е живописна и грабваща, а местните комари не се шегуват.
Вечерта към 10 часа цялото оживление в хижа Вихрен бива прекратено и всички се разотиват по леглата сякаш по команда. Както ще видим, на следващата сутрин в 5:30 положението е коренно различно. Тъмни фигури се движат експедитивно из фоайето на хижата и по площадчето отпред. Импрегнират се обувки, стягат се раници, налива се жива вода от чешмичката – въобще, правят се последни приготовления за тръгване.
Пет от тъмните фигури поемаме по стръмната лятна пътечка за Вихрен (червено-бяла маркировка) с първите лъчи на изгрева. Тук важи с пълна сила правилото за възможно по-ранно тръгване, което да предпази туристите от попадане в следобедна буря като вчерашната на билото, където подслон няма. Следвайки това правило, държим стройно темпо по пътя към върха. Спираме само за глътка въздух и вода, за снимка на безспорните властелини на Пиринските върхове – дивите кози, и за запечатване на чудно красивия изгрев над безбрежното море от остри върхове, видян от премката между Вихрен и Хвойнати връх.
След два часа ходене, към 8:30, вече сме горе. Надеждите ни да отправим взор от върха са разбити на пух и прах от гъстата мъгла горе. Вятър също има, при това доста хладен, така че връхните дрехи с пълна сила влизат в употреба. Въпреки това, удоволствието да сме навръх планината, особено след стръмния баир от Вихренски превал насам, е толкова голямо, че в един момент с изненада установяваме, че сме тук вече цели 40 минути.
Време е за тръгване. Слизаме внимателно по каменния склон, отчетливо по-стръмен откъм страната на Кутело, за да се отправим към Кончето. Не сечем Кутело, а минаваме през върха. Без да се бавим, продължаваме по доволно широчкото било нататък към заслон Кончето, който за миг сме зърнали от Вихрен. По пътя се изказват и съмнения дали наистина прословутият билен ръб е толкова страшен и величествен и дали все пак е толкова труден за траверсиране, колкото се говори.
Е, както впоследствие узнахме, Кончето е всичко това и много повече. То просто не може да се опише с думи, трябва да се види и почувства! Въжето е прекарано по единствената възможна траектория – както за прекарване на въже, така и за вървене, и в равна степен улеснява и затруднява преминаването, а действието се развива толкова високо, че даже орлите се виждат като малки черни точици, кръжащи във въздуха на стотина метра по-надолу. Пирин определено е най-могъщата от българските планини, а снимките тук дават не повече от една идея за това сурово величие.
След една дълга почивка в удивително уютния и добре поддържан заслон Кончето е време да слизаме към хижа Яворов. Междувременно съвсем сме изгубили представа за времето, а метеорологичните условия са по-благосклонни към нас от очакваното, отлагайки яростната буря за довечера. Пътьом от фотографски подбуди изкачваме връх Бутин, откъдето Пиринският елит, изпъчил се гордо под лъчите на лятното слънце, е заснет подобаващо.
Само още една пауза ще направим, преди да положим морни тела в леглата в хижа Яворов, където са налице и други удобства на цивилизацията - като топлата баня и хладната бира например. Мястото е Суходолското езеро, единственият водоизточник от хижа Вихрен насам. Езерото е кристално чисто, мястото е идеално за плаж по това време на годината, а освежителният крол в планинската вода е още едно уникално преживяване, неподлежащо на описание.
Все пак, трябва да се има предвид, че езерото е и доста високо, все още. Пътят до хижата е по-дълъг, отколкото би се искало на вече ходили доста туристи, така че за тази част от прехода трябва да се отделят 2 часа. Иначе тук природата става все по-разнообразна, като камъните, така характерни за Пирин, отстъпват място на плътна иглолистна гора. Минава се покрай Стъпалата – изключително красив скален масив, оформен от природата в съответствие с името, което планинците са му дали.
Така пътешествието привършва. Ние слизаме от Пирин, но сякаш сърцата ни остават някъде там из спиращите дъха скални ръбове, остри върхове и приказни рекички и езерца. Адреналинът идва в повечко на Кончето, но това е също част от чара на тази планина – най-красивата в нашата родина, както единодушно се съгласяваме.

P.S. Ако ти, читателю, имаш път към Пирин, наслади му се! Нужно е обаче особено да се внимава за личния багаж, защото Разложените - разложени във всяко отношение - освен немити и незнаещи български език, са и доста крадливи. Аз не знаех що за човек би бил способен да ограби преживяването на туристите в планината, като им задигне обувките, носени 11 часа предния ден и оставени пред стаята от съображения за елементарно благоприличие, но вече знам - Разложените, навъртащи се около хижа Яворов. Така че - внимавай, за да не съжаляваш!

Автор: Любомир Ахтаподов

Декартовото съмнение като фундамент за една нова философия

2008-12-19T03:58:00.000-08:00

С Рене Декарт започва едно ново начало във философията и това начало е сварзано до голяма степен и с едни по - модерни възгледи за човека. Самият Хегел твърди, че Декарт “още веднъж започнал философията съвсем от начало и пръв очертал отново почвата на философията”. В основата на Декартовата философия стои неизменно присъщата човешка способност, а именно мисленето. Тази способност е много типична за човешката природа, защото макар и много различни по своите характеристики, хората все пак претежават еднаквото качество да мислят. Поради тези причини Декартовата философия е достъпна за всеки, който философства правилно през погледа на “cogito”.

Търсейки истината Декарт установява съществен проблем по въпроса, а именно това, че хората в своя живот са силно повлияни от предразсъдъци. Това е едно приемане на предпоставки непосредствено за истини и точно поради тази причина Декарт се притеснява, че ние в нашия живот сме прилепнали до неочевидното предполагайки го за истина. Така предрасъдаците довеждат хората до погрешни мнения по отношение на истината. В известен смисъл Декарт се обявява против това, че хората още от раждането си са свикнали да приемат повечето идеи наготово, без да ги подлагат на значителна проверка от страна на разума си: ”Затова почти не е възможно нашите съждения да бъдат така чисти и здрави, каквито биха били, ако бяхме използували напълно нашия разум още от раждането си и винаги се ръководехме от него”.

Именно поради тези причини Декарт въвежда съмнението. Той смета, че трябва да се съмняваме във всичко, което ни изглежда несигурно и неочевидно. Декартовото съмнение обаче силно се различава от това на скиптиците, които “се преструват винаги на нерешителни” като не изказват нищо определено. Декартовото съмнение цели премахването на предразсъдъците и възможните заблуди. След като разчиства почвата на съзнанието Декарт започва да се придвижва само по несъмнени истини. Именно в този смисъл неговото съмнение преставлява една увереност. Увереност в непоколебимата истина.

Декарт разглежда човека подробно и установява, че до голяма степен заблудите са свързани и със сетивното, на което не можем да имаме доверие отностно истината. Сетивата по своята същност са способни да ни представят лъжливи визии.

Философът разглежда и друг съществен момент на заблуда, а именно и сънищата. Те също залъгват човешкото съзнание. Така Декарт допуска, че всички неща, които са минали през ума му не са по - истинни от илюзиите на собствените му сънища. По този начин цялото съдържание на съзнанието ни остава под съмнение.

Декарт премахва предразсъдъците като се съмнява в истинността на всички впечатления в съзнанието. За истина може да се приеме най - непосредствено очевидното. В тази ситуация съмнението присъства неизменно в човека и въпреки, че всичко остава под въпрос все пак има нещо несъмнено, а то е, че в случая съществува някакво мислене.

Ако погледнем в един по - цялостен житейски план ще установим, че това мислене присъства във всички ситуации от живота на човек. След като мисленето следва човика докато е жив то Рене Декарт прави извода ако “аз мисля, следоварелно аз съществувам”. Той изследва човешката същност във всевъзможни въображаеми ситуации: ”Като изследвах внимателно какво съм аз и установих, че мога да си въобразя, че нямам тяло, че не съществува никакъв свят, нито място, в което да се намирам, но че все пак немога да си въобразя, че не съществувам, а, напротив - от самия факт, че бях наумил да се съмнявам в истинността на другите неща, съвсъм очевидно и сигурно следваше, че аз съществувам.”

В резултат на всичко това мисленето се превръща в достоверен гарант за съществуването. В тоя смисъл съмнението като личен проблем се явява самото условие за съществуването. По този начин Декарт намира търсената от него основа за новата философия. Това е здрава истина, която не може да бъде оборена дори и от “най - чудноватите предложения на скептиците”. Всеки човек изхождайки от своето мислене може да достигне до обективното умозаключение, а именно, че съществува.

Крайният извод, който Декарт прави е, че човешката душа е една мислеща субстанция, която за своето съществуване не се нуждае от място и не зависи от нищо материално. Така той поставя началото на едно силно разграничение между душа и тяло. Макар и преди Декарт да е имало философи с подобни на неговите идеи, той е първият философ, който започва философията на ново с твърдата формулировка ”Cogito ergo sum”.

Автор: Георги Петров

Десетте въпроса, на които Буда отговаря с мълчание

2008-12-12T10:06:00.000-08:00

Не е необходимо да осъзнаваме будизма като религия, достатъчно е да разберем идеите на Буда като философия.

Десетте въпроса, на които Буда отговаря с мълчание:
1. Вечен ли е светът?
2. Невечен ли е той?
3. Краен ли е светът?
4. Безкраен ли е той?
5. Еднаква ли е душата с тялото?
6. Различава ли се душата от тялото?
7. Ще се прероди ли позналият истината?
8. Няма ли да се прероди?
9. Дали позналият истината едновременно ще живее и няма да живее след смъртта?
10. Дали той няма нито да се прероди, нито да не се прероди?

Тези въпроси са известни като “десетте неопределени въпроса”. Буда считал тези въпроси за етически безполезни, защото метафизиката заложена в тях ги прави интелектуално несигурни. Освен това, отговорите на тези въпроси не са свързани с истините за страданието (което ни съпътства неотменно в живота) и пътя за прекратяването му.

Автор: Георги Петров

Основните правила на културизма:

2008-12-12T09:58:00.000-08:00

1. Където е химията, там е и школата.
2. Малки хапчета – големи резултати.
3. С “Фармахим” – непобедим.
4. Без бодеж няма растеж.
5. Аптеката – сладкарницата на шампиона.
6. Не е важно да боднеш само в лявата ръка, трябва и в дясната.
7. Заякване = мед + мляко
8. Зоб за помощ
9. По-добре як и тъп, отколкото само тъп.
10. Културистът не се качва в яки коли, а качва по себе си маса за да се качват върху него яки жени.
11. Стой гладен – стой глупав.
12. Излъжи приятелката си – не тренировката.
13. Всичко “чисто”.
14. Воля, амбиция и постоянство.
15. Без препарати няма резултати.
16. O, мой анабол – ти ме правиш като вол!
17. Не е важен килограма, а милигрма.
18. К'во като главата ти е проста... нали огъваш лоста...
19. Няма силна химия – има слаби органи.
20. Без химия няма физика, а без физика няма мацки.
21. Блъскай, блъскай... ама не в банята, а в залата.
22. Няма значение какво говорят зад гърба ти, важното е гърбът да е широк.

За да станеш истински културист не е нужно да спазваш всички тези правила, просто е необходимо да избереш онези от тях, които най-много ти харесват !!!

Новият Golf 6 GTI - Шестица от тотото!

2008-12-10T11:38:00.000-08:00

След като Фолксваген представиха Golf 6 логично бе да излезе и Golf 6GTI версия.Подобрението тук е новият турбодвигател с 210к.с. ( с 10 повече от предишния).Интересното при него според мен е ,че максималният въртящ момент се постига още при 1800 оборота в минута ,подобно на двигателя от Golf 3 GTI 8v. Максималният въртящ момент е 280Нм.

Това прави двигателя много динамичен и при уж нормално каране.Максималната скорост е ограничена на 239 км/ч, а от VW твърдят, че ускорението от 0 до 100 км/ч ще става за 7,2 секунди.
Въпреки това средният разход на гориво ще бъде само 7,5 литра на 100 км. От VW са помислили основно над стабилността.Golf 6 GTI има спортно окачване, система за адаптивно регулиране на сцеплението DCC и електронен диференциал XDS. Очаква се спирачките да са спортни и най-вероятно от Brembo. Джантите ще са 18-цолови, а в предните фарове ще бъде монтирана дневна светлина с LED технология.Това всъщност вече е задължително за всички новопроизведени автомобили заради изискване от страна на ЕС.

Що се отнася до дизайна на колата ,той не е кой знае колко различен от Golf 5 . Просто има фейслифт на основните детайли. Голямата промяна е в решетката, фаровете и стоповете.

Модела ще бъде пуснат на пазара в началото на 2009 година.

Понеже 210к.с. не са много особено спрямо японските конкутенти Субару Импреса и Мицубиши Лансер Ево 10, които имат средно 280к.с. очаквам от Фолксваген да обявят скоро истиснките бегачки Golf GTI -R и Golf R32 като последният със сигурност ще бъде с V6 двигател и ще има поне 280к.с.