“Картинната” теория за значението в “Логико-философския трактат” на Лудвиг Витгенщайн

Философските текстове на Витгенщайн изиграват фундаментална роля за ориентирането на голяма част от философията на 20 век към специфичната област на езика, защото “цялата философия е критика на езика” според него. Безспорно всичко започва с произведението “Логико-философски трактат” и спрямо него ще се придържаме в настоящата тема.
Може да се каже, че “картинната” теория за изреченията е тази, която заема централно място в Трактата. Според Витгенщайн езикът придобива своето значение като отразява възможните подреждания на нещата в света и то светът схванат като съвкупността от всички факти, които са налице. Дейвид Пеърс в “Светът и езикът: Витгенщайн” излага следното обяснение: “базисното условие се изразява в това, че определени комбинации от отделни части, свойства и отношения могат да се появят в света, и щом е изпълнено посоченото условие, ние можем да съставим списък на изреченията, изразяващи тези възможности и притежаващи, поради тази причина, значение.” Когато нещата се подредят актуално така както се твърди в изречението, тогава можем да кажем, че даденото изречение е истинно. Ето защо една пропозиция може да бъде вярна или невярна доколкото, схващайки я във Витгенщайновия смисъл, тя е образ на действителността. Ако дадена пропозиция е невярна, то това означава, че тя обозначава някакво несъществуващо състояние на нещата и това важи в най-голяма степен за елементарните пропозиции. От това следва, че макар и да можем да мислим неверни пропозиции, то това не значи, че можем да мислим пропозиции без значение.
Доколкото пропозициите съставляват сърцевината на езика, то език който съдържа пропозиции без значение би отразявал невъзможни състояния на нещата, а това противоречи на горепосочените идеи от Витгенщайн. Неверните пропозиции не са в противоречие с главното изискване на философа за отразяване на възможните състояния на нещата в света. Всяка невярна пропозиция в даден момент би могла да стане вярна и обратно – всяка вярна пропозиция би могла да стане невярна, когато някое от възможните състояния на нещата стане актуално.
Сега нека да разгледаме как точно, според Витгенщайн, езикът придобива своето значение по горепосочения начин. Защо теорията за значението в Логико-философския трактат е “картинна”? Дейвид Пеърс дава следното обяснение: ”подобно на картата, пространствената картина притежава значение, тъй като отразява възможно подреждане на нещата върху повърхността на Земята - например, възможно подреждане на сушата и морето, представено чрез зеления и синия цвят. Картата не трябва да бъде точна, за да бъде разбрана: ние разбираме античните карти дори когато са съвсем неточни и ги разбираме, защото, колкото и некоректни да са те, все още притежават значение - все още представят възможно подреждане на нещата. По същия начин множество от изречения ще притежават значение, защото те също представят възможни подреждания на нещата - възможни, без да е необходимо да са актуални, защото могат да бъдат смислени, но неверни.”
Първото нещо, което ни съобщава тази “картинна” теория е несъмнено това, че езикът трябва да се нагоди според света, а не обратното, доколкото не Земята се нагажда според картата, а картата според Земята.
Другото важно нещо, което се вижда в примера на Дейвид Пеърс с пространствената картина е това, че този пример ни насочва директно към едно от основните разбирания на Витгенщайн в Трактата. Идеята за това, че подобно на картата езикът представлява ключа към разбирането на заобикалящия ни свят. Без език ние не бихме могли дори да мислим разумно, защото според Витгенщайн “езикът облича мисълта”. Ето защо, ако възприемем идеята, че благодарение на езика ние осъществяваме истинския си досег с заобикалящия ни свят, то тогава никак не би ни учудило и изказването на философа: “Границите на моя език означават границите на моя свят”. (5.6)
От всичко изложено до тук може да се каже, че същността на “картинната” теория се изразява в отношението образ-действителност. “Пропозицията е образ на действителността: тъй като ако я разбирам, аз знам представеното от нея положение на нещата.”(4.021) Пропозицията придобива своето значение, защото посочва възможно състояние на нещата и това се дължи на принципа на представяне на предмети от знаци. Една пропозиция може да изказва нещо само благодарение на това, че тя е образ.
“Картинната” теория за значението във Витгенщайновия “Логико-философски трактат” представлява един уникален опит за отразяване на могъщата роля на езика не само във философията, но и в живота на хората като цяло. След като философията е свързана с мисленето и логическите му конструкти, а мисленето не би било възможно без езика, то тогава няма нищо чудно в това, че Витгенщайн ни апелира към схващането на цялата философия като философия на езика.

Автор: Георги Петров