Жан-Пол Сартр е една от основните фигури в историята на екзистенциализма. Благодарение на него, това течение във философията, се е развило в един по - огромен мащаб.Основно място в неговите философски произведения заема идеята за свободата. В тях той я апологизира и абсолютизира.
Именно, защото свободата е абсолютна според Сартр, трябва да бъде отречено съществуването на бога или влиянието на някакви необходимости. Според него наличието на свобода е съвсем естествено и неизменно свързано с човешкото съществуване. Свободата е изначална, онтологическа характеристика на човека. Така човешката свобода предшества същността на човека и я прави възможна.
Всеки човек е “осъден да бъде свободен” според Сартр.
В следствие на това човекът може да се самоизгражда по начин, по който сам реши. Така всеки човек, благодарение на това, че е свободен, изгражда собствената си индивидуална същност. В този смисъл действията на хората са абсолютно свободни и биват осмислени от собствените им проекти. По този начин у човека се създава едно съзнание, че е безспорният автор за дадени събития или предмети. Това според Сартр представлява отговорността в общо разпространения смисъл на думата. Именно поради това, че човекът е свободен във всяко едно отношение, той се явява и отговорен за своите действия. В този смисъл идеята за абсолютната свобода предполага идеята за абсолютната отговорност.
В известен смисъл отговорността на човека се явява бреме за него. Това бреме произтича от това, че човекът е този, който създава света такъв какъвто е, но заедно с това той изгражда и самият себе си. В този смисъл обременителността на отговорността е свързана с това, че в каквато и ситуация да се намира човек, той трябва да я приеме за своя, независимо от съответните неблагополучия. Това е така, защото нещата имат смисъл единствено чрез личните проекти на хората. Единствено на фона на ангажираността, която човек е, нещата биват изживени.
“Абсолютната отговорност е логическо изискване на последиците от нашата свобода” според Сартр. Така ставайки причина за отговорността, самата свобода по този начин отрича своята абсолютност. Отговорността се явява като нещо неотменимо. Човек е отговорен за всичко, дори и за опитите си да не приема или да избягва отговорността.На човека му е наложено да приема отговорността и за най - непоносимите ситуации, защото той е този, който съзнава обстоятелствата и който ги характеризира по един или друг начин. Благодарение на битието - за - себе - си ситуациите придобиват значение. Но след като на човешкото битие е надвиснала отговорността без тя да бъде избрана, то следва, че свободата на човека не може да бъде абсолютна. Отговорността е нещото, което човек не може да премахне.
В един по конкретен план отговорността е неизменно свързана с личния избор на човека. Личният избор представлява прекия резултат от свободата на човека. Този избор е свързан с решаване на нещата по отношение на дадена ситуация и по отношение на себе си и именно поради тази причина личният избор на човека носи и отговорността за тези неща. Човекът е отговорен както за своите действия, така и за ситуацията в която се намира. Това е така, защото от него самият зависи, дали за него дадената конкретна ситуация съществува и човекът е този, който може да реши да я утвърди. Човекът е този, който съзнава ситуацията и благодарение на личния си избор той може да я определя за себе си кото неблагополучна или благоприятна.
В резултат на този избор човек може да приеме отговорността за дадената ситуация като избере самата ситуация за своя. В противен случай, тъй като човека по своята същтност е свободен, той винаги може да избере непоносимата ситуация.
Сартр дава примера, че ако един човек иска да избегне мобилизирането си в дадена война, той може да избегне войната например чрез дезертиране или самоубийство. Приеме ли да участва във войната, човек трябва да приеме отговорността за цялата война. Както казва Сартр:”ситуацията е моя, защото тя е образ на моя свободен извод, и всичко това, което тя ни предоставя, е мое, доколкото то ме изобразява и символизира”.
Тези неща показват, че при Сартр ситуацията в някакъв смисъл задава определени граници на свободата. Това е така, защото не винаги е възможно да изберем действие, което да може да удовлетвори собствения ни проект. В резултат на това човек е длъжен да моделира личния си избор спрямо конкретната ситуация. В този смисъл абсолютната свобода в никакъв случай не може да се интерпретира като свобода на ситуацията.
Сартр смята, че “отговорността на битието – за – себе – си се разпростира върху целия свят като обитаван свят”. Всеки човек като отделен случай има своята отговорност, която се задава от свободата му. В този житейски план свободата на личността се разпростира само до там, докъдето започва свободата на другия. Което показва за пореден път, че разглеждана в един по – конкретен план свободата никога не може да бъде абсолютна.
Така във философските творби на Сартр започва едно постепенно преобразуване на абсолютната свобода до свобода, зависеща от конкретните ситуации.
Автор: Георги Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар