сряда, 20 май 2009 г.
'Нищото' при Хайдегер – условие за лично битие и свобода
Мартин Хайдегер е един от тези европейски философи, които отделят значително внимание на проблема за нищото в своята философия. Идеите му за нищото са много силно свързани с разясняването на особеностите на човешкото битие. Така в известен смисъл връзката между човешкото битие и нищото се явява абсолютно задължително условие при Хайдегер.
Основната причина, поради която нищото ненадейно нахлува в различните моменти от човешкото съществуване е страхът. В случая Хайдегер говори не за някаква обикновена уплаха, а за страх, който е необясним. Човек изпада в ужас без да знае от какво го е страх или за какво. Така този екзистенциален страх обвързва човешкото битие с нищото. От казаното до сега излиза, че за да съществува постоянно някаква стабилна обвързаност между нищото и човешкото битие е необходимо всеки човек непрестанно да се страхува. Именно поради тази причина Хайдегер пояснява, че този страх присъства в човешката природа първично и в повечето случаи той присъства скрито в тази природа.
Според Хайдегер особеното е в това, че страхът не е просто някакво обхващане на нищото, а при него се срещат в едно нищото и съществуващото в цялост. Това съществуващо в цялост обаче се явява силно неустойчиво, поради онищостяването на нищото. Нищото отблъсква съществуващото в цялостта. Ето защо човек остава да витае без никаква опора. В този смисъл човекът остава над съществуващото в цялост, което постоянно се изплъзва поради присъствието на нищото. Именно това допринася за обособяването на личното битие като такова и неговата свобода. Това е така защото в момента, когато е обхванато от нищото човешкото битие се явява като нещо отделно и уникално спрямо съществуващото. Ето защо човешкото битие се възприема като самостоятелно битие, което трансцендира основанията на същността си.
Благодарение на това, че нищото изправя наличното ни битие (Da-sein) пред съществуващото като такова, ние сме способни свободно да вникваме в това съществуващо и да се опитваме да го разбираме. Точно поради тази причина Хайдегер споменава, че човешкото битие “ако не би било въвлечено предварително в нищото, никога не би могло да се отнесе към съществуващото, а също и към самото себе си”. Така благодарение на нищото съществуващото се явява на човека в своята първична откритост.
В известен смисъл човешкото битие е като част от съществуващото, но то е същевременно и нещо повече. Неговата уникалност произтича от вместеността му в нищото, а това вече предполага, както казахме, търсенето на основанията му и отвъд съществуващото.
Хайдегер разглежда и ситуации в човешкото ежедневие, при които човек бива завладян от съществуващото в цялост. Това може много добре да се забележи например при ситуацията на скука. Това е скука, която не се поражда от нещо конкретно, а просто става “някак скучно”. Чрез тази неопределена скука човек е поставен някак си в центъра на заобикалящото го съществуващо.Така човешкото битие бива поставено сред съществуващото, защото то също е в някакъв смисъл принадлежащо към същността на съществуващите неща. В този аспект обаче, човешкото битие не може де се разглежда като достатъчно обособено лично битие, което е свободно. Това е така защото в този случай бива скрита една фундаментална характеристика на човешкото битие, а именно, че то е изначално вместено в нищото.
Поради по – горе посочените причини, Хайдегер в произведението си “Що е метафизика?” посочва първо ситуациите, при които за човешкото битие нищото остава скрито, а след това показва как появата на нищото може да хвърли допълнителна светлина върху разбирането за “Da-sein”. Така в крайна сметка Хайдегер формулира нещо много важно за разбиране на връзката човешко битие – нищо, а именно:”Без първичната откритост на нищото няма лично битие и свобода”. Ето защо може да се каже, че проблема за нищото не е никак маловажен, а напротив този проблем е съвсем достоен за разглеждане във философията.
Автор: Георги Петров
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар