Физичната нагласа у Тиери от Шартър при тълкуване на “Битие” от Библията

Идеите на Шартърските магистри ярко изпъкват на фона на тогавашната средновековна философска и изобщо културна атмосфера. Очевидно символизмът е най-естествения начин на мислене, характерен за средновековния човек. Тъкмо поради тази причина през средните векове се забелязва една тенденция към сливане и отъждествяване на веществения предмет с идеалния смисъл чрез пренасяне на свойствата на символа върху символизираното и обратно. Всеки предмет или явление по онова време се разглежда като нещо повече от собствената си наличност, явеност, а именно като притежаващ някаква по-дълбока трансцендентна значимост. Именно поради този символичен светоглед през средновековието се забелязва едно пълно отсъствие на естествено-научни знания в продължение на няколко столетия. Това е така поради отсъствието на предметна реалност, която бива схващана самостоятелно и която да бъде обект на някакво научно изследване. Ето такава е светогледната ситуация до времето на Шартърци.
Философията на Шартърските магистри израства като някакъв специфичен натурализъм, който цели ясно да покаже “различеността между Бога и творението, без при това да се изгуби напълно перспективата на тяхната отъждественост”(Цочо Бояджиев). При този специфичен натурализъм се забелязва съчетаването на особен вид метафизика, физика и религиозни представи. За това съчетание допринася изцяло факта, че Шартърци са обърнали голямо внимание на античността в нейната пълнота и цялост.
Също както и останалите магистри по философия през XII век Тиери от Шартър взаимства някои основни идеи от античните авторитети във философията. На базата на тези взаимствани идеи и своята собствена светогледна нагласа Тиери предприема едно ново тълкуване на библейския текст съобразно физиката. Този Шартърски магистър цели, както казва Цочо Бояджиев “умозрителното постигане на разумния план (ratio) на творенето”. А това разумно разбиране, според самият Тиери, е до голяма степен свързано с физиката, затова той решава да тълкува по този начин Писанието. Това той прави в своя филосфски трактат “За деянията в шестте дни”. Именно поради тази причина още с първото изречение на творбата си Тиери декларира основното си намерение: ”Понеже възнамерявам да изложа съобразно физиката и придържайки се към текста първата част на “Битие”…” Така философът ще се опита да съчетае физичното с метафизиката и религиозните идеи.
В началото на “За деянията в шестте дни” Тиери от Шартър показва причините на световната субстанция. Това той постига използвайки Аристотеловата метафизика, прокарана през призмата на христянството. И понеже самият Аристотел схващал “първата философия” като дял от философията, който изследва висшите и недостъпни за сетивните органи само умозрително схващани начала на всичко съществуващо, задължителни за всички науки, то Тиери е трябвало да обясни причините довели до появата на света именно по метафизичен начин. Така причините, разбира се, са четири: действаща – Бог, формална – Божията мъдрост, целева – Неговата благост и материална – четирите елемента. Основанията на тези четири причини философът търси и съчетава заедно с Моисеевата книга.”В начало Бог сътвори небето и земята” за Тиери означава явно показване на това коя е действащата и коя е материалната причина. По същият начин философът от Шартър открива формалната и целевата причина в текста “Битие”.
След обясняването на причините но световната субстанция – Отецът като действаща причина, Синът като формална, Светият Дух като целева и четирите елемента като материална причина, философът започва да осъществява основната си нагласа като постепенно започва и физичното тълкуване на библейския текст.
Тиери от Шартър започва да показва къде е необходимо метафизично и къде физично тълкуване на нещата и същевременно разрешава важен проблем с текста на Писанието по следния начин:”Пита се също как могат да се съгласуват помежду си следните изказвания на светците: “Който живееше във вечното, сътвори едновременно всичко” и “В шест дена създаде Господ и т.н.”. В същност трябва да се знае, че първото изречение на авторитета следва да се разбира като отнасящо се за първата материя, а другото – за различаването на формите, което ще трябва да се разгледа по-късно съобразно физическото учение.
От изложеният цитат става ясно, че философът има намерение да проследи шестте дни на Творението именно чрез разумното, физичното. И така Тиери показва, че през първия ден е била сътворена материята (“небето и земята”), която отначало била почти безформена. Тук се има в предвид, че елементите (огън, въздух, вода, земя) трудно се различавали, но все пак ги е имало като отделни елементи. След което, постепенно по-леките елементи се отделили от по-тежките. ”И тъй през първия ден Бог сътворил материята и светлината, сиреч блясъка, появил се при първото завъртане във въздуха под въздействието на горния елемент, сиреч на огъня. И това било деянието , извършено през първия ден." През вторият ден огънят посредством въздуха затоплил и водата и по този начин във вид на пара я разложил над въздуха. Така Тиери прави един опит за физично обосноваване на така наречените “наднебесни води”. За тази цел Шартърския магистър разглежда подробно природата на топлината и нейното влияние върху водата:”природата на топлината е такава, че тя рязделя водата на извънредно малки капчици и издига по силата на движението си над въздуха – както това се вижда ясно при парата от врящия казан…” По този начин големи течащи маси били разположени над най-горната част на етера. Въздухът като ”небесна твърд” поставя “непроходимата граница” между горните и долните води за да подкрепи с разум това свое твърдение Тиери показва, че именно въздухът като притежаващ лекота и подвижност стяга земята като нещо твърдо. По същия начин въздухът удържа и “наднебесните води”. Всичко това показва, че шартърският философ за разлика от своите предшественици, не е готов да се задоволи просто с обяснението за Божието могъщество, за да избегне трудността, която пораждат “наднебесните води”. Напротв той е направил опит за обясняване от една физична гледна точка.
През третия ден според книгата на Моисей била сътворена сушата (част от земята се появила над водите), а също така се появили тревите и дърветата. Това магистърът по философия обяснява по следният физичен начин, а именно поради това, че част от водата се е изпарила “естественият ред е изисквал, намалее ли течащата вода, да се появи земята – не цялата земна повърхност, а нещо като острови”. Този момент според Тиери от Шартър, може да се провери чрез много физични опити. И това, като че ли, остава несъмнено и за нас самите. Относно появата на растенията философът казва, че тя се дължи на топлината на горния въздух смесена с влагата на току-що изплувалата от водите земя. Това, че влагата е тази, която образува тревите и растенията, според Тиери от Шартър, може да се срещне още у старите философи. Тук магистъра се позоваванай вече на философските идеи и авторитета на първия философ, а именно Талес. “Освен това за физиците е безспорно, че живите същества произхождат от влажната и семенна течност и че оттам получават телесната си структура”.
През четвъртият ден били образувани небесните тела. Това според Тиери се дължи на носещите се във вид на пара води, които се сгъстяват. По своята природа огънят и въздухът са недостъпни за зрението сами по себе си, а само аксцидентално. Според Шартърският магистър, за всеки, който се вгледа внимателно ще стане ясно, че нищо не може да бъде видяно, ако водата или земята не поставят препятствие пред нашето зрение. Но понеже земните частици са много тежки и сгъстени, те по никакъв начин не могат да се издигнат във въздуха чрез затопляне. “Следователно всички онези неща, които могат да се видят в небето, имат за материално начало водата.” Когато звездите били създадени те започнали да се движат и в резултат на това тяхно движение “топлината нараснала толкова, че станала животворна”. И така от начало през ден пети били затоплени въздухът и водата до толкова, че се появили водните и летящите животни. А после през ден шести това животворно затопляне обхванало и земята, което довело до появата на сухоземните твари, сред които е и човекът.
Разглеждайки деянията в шестте дни Тиери от Шартър установява, че за тези шест дена Бог е заложил всички необходими принципи в природата. Така Създателят установил една прекрасна хармония. “Бог в седмия ден си почина” ще рече според Тиери, че на седмия ден вече нищо не е създадено по нов начин, просто не е било необходимо. Заложените от Бог принципи за шест дена са били достатъчно за самостоятелното задвижване на природата като някакъв жив организъм. Поради това тези принципи хармонизиращи природата биват наричани от философа “семенни причини”, защото благодарение на тях се сътворяват нещата от шестия ден на сетне. Тези “семенни причини” са били вложени от Бог в елементите и така възникват всички физични закономерности в природата. Така природата се явява действаща причина със свои собствени функции, които се различават от функциите на Бог. Точно поради тази причина Тиери нарича природата “световна работилница”(fabrica mundi), защото тази работилница има вече изградени методи на създаване на нещата и когато Създателят я използва Той твори по вече установения в нея ред. Което ще рече, че Бог създава “новите чудовища” по някои от начините, които е използвал през шестте дни на Творението.
От всичко изложено до тук става ясно, че Магистър Тиери от Шартър има сходно разбиране за физиката с това на античните философи. А именно физиката е свързана с цялата съвкупност от сведения за природата. Самата гръцка дума “physis” означава буквално природа. Така магистърът по философия изследва природата опитвайки се да открие нейните физически принципи заложени от Бог, които и придават потенциал за самостоятелно развитие. Сега вече става възможно, чрез изолиране на Божествената прична, както казва Цочо Бояджиев, “да се търси единствено природното основание на събитията и явления в света “. Това означава, според Тиери да се търсят разумно причините на тези неща.
В резултат на изложеното от Тиери в неговия трактат “За деянията в шестте дни” ние наистина бихме могли да получим една добра картина на тенденцията във философията, която се появява през XII век. Сега вече ние можем да разберем как Магистър Тиери от Шартър се опитва да познае Бога чрез Творението, но това, като че ли, съвсем естествено се отнася до останалите Шартърски магистри. А именно ние можем да познаем Твореца по принципите и ритъма, които Той е заложил в природата за да стане тя нещо одухотворено, самостоятелно, развиващо се в една прекрасна хармоня на взимодействие на отделните елементи в нея.

Автор: Георги Петров Петров