Целта на Ръсел е да покаже какво представляват истината и неистината, а това е пряко свързано с отговора на въпроса-“Що е истина?”Ключовите думи използвани в текста са: истина, неистина, твърдение, съждение.
Според Ръсел ако сме прави, че нещата, които са верни или неверни, са винаги съждения, то тогава не би съществувала истина или неистина ако няма преценяващи умове. Верността или фалшивостта на твърдението, въпреки това, не зависят от преценяващия човек, а само от фактите. След като верността или фалшивостта на едно твърдение винаги имат обективна основа, то тогава, пита се авторът, не съществуват ли обективни истини и неистини, които да са обект на верни и неверни твърдения.
Ръсел излага теорията, според която всяко твърдение има един единствен обект. Според нея излиза, че щом като всяко съждение има обект, то верните твърдения имат верни обекти, а фалшивите твърдения- фалшиви обекти. Според авторът трудността на този възглед се изразява в това, че сме принудени да признаем съществуване на обективни неистини или да смятаме, че щом преценяваме грешно, ние не преценяваме нищо.
Според автора по-правилен е възгледа считащ, че съждението е отношение на разсъдъка не само към един, а към няколко обекта. След като това е така, то твърдението е вярно, когато отношението, което е единият от обектите се свързва с останалите обекти , ако не- твърдението е невярно.
Ръсел смята, че ако се признае възприятието за непогрешимо бихме могли да приложим към него теорията за единствения обект. Така при възприемането съществува за нас един комплексен обект, а при съждението, базиращо се на възприятие ние притежаваме частите на комплексния обект поотделно, но едновременно пред нас.
Според авторът истината представлява именно едно “съответствие”. Истината и неистината са първични свойства на твърденията и ето защо не би имало истина и неистина без човешкото съзнание.
Автор: Георги Петров Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар