Зараждането на социалното според Аристотел

Аристотел е философ, имащ основополагащо значение за много от дяловете на знанието, в този смисъл той изиграва важна роля за появата на така известното ни днес понятие “политика”. Аристотел успява да изгради един модел на държавно устройство, който от една страна изглежда идеализиран, но от друга страна този модел бива съобразен с определени моменти от реалността. От казаното става ясно, че онова което насочва мисленето на философа е предимно атмосферата на тогавашното антично общество. Така Аристотел достига до едно цялостно разбиране за държавата, като нещо състоящо се не само от повече на брой хора, но и от хора различаващи се видово по между си. Стагирит ясно показва, че според него държавата има фундаментално значение за пълното разграничаване на човечеството от животинския свят. Благодарение на държавата, социалните отношения придобиват една завършеност, а това за човека е много важно т.к. той по своята природа е същество, силно обвързано с тази социалност.
В своята “Политика” Аристотел разглежда появата на социалните отношения между хората и показва как тези отношения придобиват своята пълнота в момента на появата на държавата като общност. В известен смисъл този вид завършена общност е необходима гаранция за нормални човешки условия на живот. Извън нея, според античният философ, могат да живеят само онези хора, които със своя модел на поведение се приравняват към животните или хората, които надминават по съвършенство обикновения човек.
Зараждането на социалните отношения води началото си от момента, в който мъжът и жената започват да се свързват по между си. Това е така, защото природата е устроила мъжът и жената да имат нужда един от друг заради създаването на потомство.
Самият философ прави следното пояснение: ”това става не по своя воля, а както при другите живи същества и растения стремежът да оставиш след себе си друго такова същество, каквото си самият ти, е вроден.” Ето защо хората започват да образуват семейства. В които семейства трябва да управлява мъжът над жената и децата. Защото притежаващият повече разум е по природа управляващ.
Във всяко семейство мъжът управлява и жената и робът, но по коренно различен начин, защото жената е способна да извършва един род дейности, а робът е пригоден за друго, а всеки, според Аристотел, извършва най-добре онова ,за което е способен. Робът е този, който по природа е способен да изпълнява онова, което му наредят с тялото си, защото при него разумът е по-малко. Стагирит смята, че единствено при варварите ( т.е. негърците ) жената и робът заемат еднакво социално положение. Когато хората са по-бедни, тогава те използват животните за извършването на определени дейности вместо роби.
В резултат на тези неща Аристотел стига до идеята, че “естествената общност, възникнала за всекидневния живот, е семейството.”(“Политика” 1252b) След това възниква общност, която не съществува само заради ежедневните нужди. Тя се е създала от няколко къщи, които представляват една “колония на семейството”, а това означава, че хората живеещи по тези къщи са родственици. Поради тези причини в тази общност е управлявал винаги най-старшият и при това еднолично. Тази общност възникнала не само заради ежедневните нужди е, според философа, именно селото.
Постепенно хората се разпръснали и от многото села се създала една завършена общност в лицето на държавата. Аристотел нарича държавата общност достигнала предела на пълната самодостатъчност. Това означава, че полисът е първата общност, която може да задоволява независимо и самостоятелно своите потребности. Държавата според Аристотел е възникнала не само заради съхранението на живота на хората, но и заради подобряването на самите условия, в които хората живеят. Първовъзникналите общности са по природа, а държавата представлява тяхното завършено състояние. Според Стагирит природата на всяко нещо е в това то да постигне своята пълнота и завършеност, а след като държавата е именно някаква завършеност, то следователно тя също е по природа. Поради това Аристотел смята, че “държавата спада към естествените неща и човекът е обществено същество по природа.”(“Политика” 1253а)
Всички тези общности, които посочихме до тук се стремят към някакво благо или поне към онова което смятат за такова. Държавата според философът е най-висшата общност и поради това тя се стреми към най-висшето благо, а именно постигането на един подреден и осигурен социален живот.
За Аристотел е ясно, че човек е обществено същество в много по-голяма степен и от животните, които живеят на стада или друг вид многобройни колонии. Това е така защото човекът е надарен по природа с много ценно средство за общуване, а именно – езикът. Докато животните си общуват чрез някакви звуци, които са продукт на специфичния им глас, то хората общуват предимно чрез езика. Чрез гласът могат да се изразяват чувствата на болка и удоволствие и това е често срещано в животинския свят, но единствено чрез езика може да се изрази полезното и вредното, а следователно и справедливото и несправедливото. Езикът е присъщ за хората, защото само те имат чувство за това, кое е добро и кое е зло. Ето защо истинската социалност дължи много на езика като средство за общуване.
Още от начало у хората е имало едно чувство за придобиване, което им е по природа. Когато хората живеели в семейни общности, те имали естествената нагласа да обработват земята, да ловуват и т.н., т.е. да извършват определени дейности, които да им осигуряват условията за живот. Така най-общо казано, според Аристотел изкуството за придобиване по природа е свързано с определена стопанска дейност. В последствие след като семейството започнало да се разпростира хората от рода не можели вече да използват общите блага, които се получавали от стопанската дейност. Това е така защото новите семейства, които се разселили живеели твърде далече от първите. Поради тези причини, смята Аристотел, хората започнали да си разменят неща, когато едните семейства имали повече от едни продукти, а другите в повече от други продукти. В зависимост от конкретната среда на живот на едни хора им се отдавало да добиват повече едни блага, а на други хора – други блага. Така според философът е възникнала търговията, която е резултат от социалните взаимоотношения между хората т.е. не е вродена. По същият начин постепенно се появили парите като средство, улесняващо размените и хората усвоили изкуството за печелене на пари. Това изкуство според Аристотел е нещо, достойно за презрение, защото хората се вманиачават в трупането на все повече и повече пари, което представлява една безкрайност. Ако в един момент тези пари изгубят смисъла, който им е бил зададен в началото, то онези, които притежават купища пари биха умрели от глад. Именно поради това философът смята изкуството за печелене на пари за нещо недостойно, защото самите пари не са продукт задоволяващи нашите нужди. “Изглежда изкуството за печелене на пари се интересува само от парите, които са основа и цел на размяната.”(“Политика” 1257b)
С всички горепосочени неща Аристотел ни демонстрира своето разбиране за начина, по който са се зародили социалните отношения между хората. Тези социални отношения довеждат до появата на държавата (полисът) като някаква завършена цялост, без която хората не биха могли да просъществуват. Именно поради тази причина и благодарение на това, че държавата според Аристотел е общост, която също както семейството е по природа, то тази най-висша общност е по-първа по значение от семейството и останалите първовъзникнали общности, макар и да е възникнала по-късно по време. От всичко това излиза, че в някакъв смисъл и зараждането на социалното при човека има за своя основа природосъобразността. Тока човекът като живо същество се отличава от останалите същества с наличието на строго изградени социални отношения.

Автор: Георги Петров Петров