Декартовото съмнение като фундамент за една нова философия

С Рене Декарт започва едно ново начало във философията и това начало е сварзано до голяма степен и с едни по - модерни възгледи за човека. Самият Хегел твърди, че Декарт “още веднъж започнал философията съвсем от начало и пръв очертал отново почвата на философията”. В основата на Декартовата философия стои неизменно присъщата човешка способност, а именно мисленето. Тази способност е много типична за човешката природа, защото макар и много различни по своите характеристики, хората все пак претежават еднаквото качество да мислят. Поради тези причини Декартовата философия е достъпна за всеки, който философства правилно през погледа на “cogito”.

Търсейки истината Декарт установява съществен проблем по въпроса, а именно това, че хората в своя живот са силно повлияни от предразсъдъци. Това е едно приемане на предпоставки непосредствено за истини и точно поради тази причина Декарт се притеснява, че ние в нашия живот сме прилепнали до неочевидното предполагайки го за истина. Така предрасъдаците довеждат хората до погрешни мнения по отношение на истината. В известен смисъл Декарт се обявява против това, че хората още от раждането си са свикнали да приемат повечето идеи наготово, без да ги подлагат на значителна проверка от страна на разума си: ”Затова почти не е възможно нашите съждения да бъдат така чисти и здрави, каквито биха били, ако бяхме използували напълно нашия разум още от раждането си и винаги се ръководехме от него”.

Именно поради тези причини Декарт въвежда съмнението. Той смета, че трябва да се съмняваме във всичко, което ни изглежда несигурно и неочевидно. Декартовото съмнение обаче силно се различава от това на скиптиците, които “се преструват винаги на нерешителни” като не изказват нищо определено. Декартовото съмнение цели премахването на предразсъдъците и възможните заблуди. След като разчиства почвата на съзнанието Декарт започва да се придвижва само по несъмнени истини. Именно в този смисъл неговото съмнение преставлява една увереност. Увереност в непоколебимата истина.

Декарт разглежда човека подробно и установява, че до голяма степен заблудите са свързани и със сетивното, на което не можем да имаме доверие отностно истината. Сетивата по своята същност са способни да ни представят лъжливи визии.

Философът разглежда и друг съществен момент на заблуда, а именно и сънищата. Те също залъгват човешкото съзнание. Така Декарт допуска, че всички неща, които са минали през ума му не са по - истинни от илюзиите на собствените му сънища. По този начин цялото съдържание на съзнанието ни остава под съмнение.

Декарт премахва предразсъдъците като се съмнява в истинността на всички впечатления в съзнанието. За истина може да се приеме най - непосредствено очевидното. В тази ситуация съмнението присъства неизменно в човека и въпреки, че всичко остава под въпрос все пак има нещо несъмнено, а то е, че в случая съществува някакво мислене.

Ако погледнем в един по - цялостен житейски план ще установим, че това мислене присъства във всички ситуации от живота на човек. След като мисленето следва човика докато е жив то Рене Декарт прави извода ако “аз мисля, следоварелно аз съществувам”. Той изследва човешката същност във всевъзможни въображаеми ситуации: ”Като изследвах внимателно какво съм аз и установих, че мога да си въобразя, че нямам тяло, че не съществува никакъв свят, нито място, в което да се намирам, но че все пак немога да си въобразя, че не съществувам, а, напротив - от самия факт, че бях наумил да се съмнявам в истинността на другите неща, съвсъм очевидно и сигурно следваше, че аз съществувам.”

В резултат на всичко това мисленето се превръща в достоверен гарант за съществуването. В тоя смисъл съмнението като личен проблем се явява самото условие за съществуването. По този начин Декарт намира търсената от него основа за новата философия. Това е здрава истина, която не може да бъде оборена дори и от “най - чудноватите предложения на скептиците”. Всеки човек изхождайки от своето мислене може да достигне до обективното умозаключение, а именно, че съществува.

Крайният извод, който Декарт прави е, че човешката душа е една мислеща субстанция, която за своето съществуване не се нуждае от място и не зависи от нищо материално. Така той поставя началото на едно силно разграничение между душа и тяло. Макар и преди Декарт да е имало философи с подобни на неговите идеи, той е първият философ, който започва философията на ново с твърдата формулировка ”Cogito ergo sum”.

Автор: Георги Петров