"Първа пролет" на Черни връх

Първият пролетен уикенд в София за 2009 г. Вали обилен сняг, а всички в страната са отново, за пореден път, изненадани и неподготвени за него. Изобщо, времето е идеално за един Черни връх.
Маршрутът е най-популярният - от Драгалевци, по червената маркировка, до Голи връх, а после по коловата пътека за върха и култовата чайна горе. Сега обаче навалица няма, пъртина - още по-малко, а снежната покривка на билото е около 2 метра. Пред очите ни се редуват удивително красиви пейзажи, създаващи по-скоро впечатлението, че зимата тепърва предстои, вместо да предвещават идваннето на пролетта, а под краката ни снегът става все по-пухкав и дълбок с всеки метър денивелация. Както можем да се убедим от снимката, дори стълбовете с маркировъчни табелки, превишаващи човешки бой, сега едва се подават изпод дебелия слой сняг, покрил земята.
На билото пътеката е всичко друго, но не и твърда. Затъва се на места до кръста, а който не знае един от най-важните уроци по зимно планинарство, може да достигне до него експериментално - жизнено важно е групата да бъде възможно по-голяма, за да можем да се редуваме начело, където следа липсва и се върви изключително тежко. Макар и само двама, си предаваме щафетата, стъпвайки като вълци в стъпките на предния. На помощ идва и предвидливо напълненият термос с приятно топъл дори в 12 градусовия студ черен чай. Изцедени от многото пресен сняг, обрулени от планинския вятър, но щастливи да се потопим в приказната чистота и красота на планината, стигаме силно обледената чайна, където наградата за всички усилия е най-вкусният бобец на земята, както ни се струва в този момент.
Връщането е по същия път, като в протежение на цялата дистанция до долу не спираме да си говорим колко добро решение сме взели, идвайки насам. Софиянци сме благословение да имаме Витоша толкова близо до себе си - място което да ни позволи да опитаме от девствената чистота на планината и да презаредим силите, похабени в ежедневния градски хаос. Дано само тя бъде поне съхранена в сегашния си вид, вместо да бъде изсечена и циментирана, само за да установим, че сме я съсипали. Защото всеки софийски планинар ще ви говори дълго за прелестите на Рила, Пирин и Балкана, но всички ние сме влюбени не в друга планина, а в нашата си Витоша !

Автор: Любомир Ахтаподов