Несъмнено най-известната част от “Мисли” е свързана с прословутия Паскалов облог. Този облог представлява опит да се накарат дори и най-големите безверници да повярват, или поне да се опитат. Накратко, облогът се състои в това, че човек трябва да заложи на идеята, че Бог съществува. Ако това е наистина така, т.е. Бог съществува, тогава печалбата би била несъизмеримо голяма, а именно вечен блажен живот след смъртта. А какво сме принудени да заложим - един кратковременен живот. Както изтъква Паскал, това дали ще живеем няколко години повече или по-малко не е от значение, защото животът ни пак ще си остане мимолетен в сравнение с вечността на времето. Но дори и Бог да не съществува, а ние да живеем вярвайки, според християнския апологет, не би се случило нищо лошо, най-малкото, което бихме спечелили от това е, че ще изживеем един честен и порядъчен, благодетелен и искрен живот.
Така със своя облог Паскал се опитва да накара невярващите, поне да се опитат да повярват. Това предизвикателство френският философ отправя най-вече към хората от по-изисканите среди в обществото, към средите в които той някога е бил. Това е пряко свързано с типично християнското разбиране, залегнало у Паскал, че - “Най-леките условия за живот според обществото се оказват най-трудни според Бога; и, напротив нищо по-трудно за обществото от монашеския живот и нищо по леко от него, ако го прекараш в съгласие с Бога.” (“Мисли”-906Фр.) От където човек лесно може да достигне до извода, че в най-изисканите среди често пъти хората са най-големи безверници, защото са здраво прилепнали към удоволствията, които са пагубни за човешката природа.
Паскал препоръчва на невярващите да се откажат от оповаването си на т.нар. “здрав разум” за да могат да повярват по-лесно и да намерят щастие връщайки се към Бога. И така печалбата от облога е един вечен и безкрайно щастлив живот, а загуба може да се каже, че няма. Според Паскал, приемайки този нравствен облог и ориентирайки съобразно него поведението си човек, дори да е бил до момента съмняващ се или невярващ, ще спечели “всичко”, а няма да загуби “нищо”. И въпреки това в облога има нещо смущаващо.
На онези, които упорито продължават да се съмняват, нежелаейки да смирят разума си и поради това са неспособни да повярват, им се предлага: от една страна да започнат с отслабване на страстите си, от друга - да потърсят лек срещу неверието си, доверявайки се на тези, които вече са повярвали, тръгвайки по пътя, който те им посочат. Това означава, че ако не могат да започнат още от началото да вярват, трябва поне да постъпват като вярващи (да се преструват на вярващи). Под това да постъпват като вярващи се има в предвид да се включат в ритуалните действия на вярващите. По този начин според Паскал, чрез отхвърляне на разума и едно автоматично изпълнение на християнските ритуали, дълбоко забулените в неверие биха могли да повярват. Всичко това представлява един механизъм на заменяне на старите навици, свързани с разгулния живот и страстите, с нови навици - да постъпваш като християнин, а вярата ще дойде в последствие. Само така могат да бъдат премахнати предубеденостите, коренящи се у всеки невярващ.
Във връзка със споменатото по-горе, у Паскал се заражда опасението да не би първата природа заложена у човека да е просто един навик, както навикът може да стане негова втора природа. Освен навикът има още два възможни пътя отвеждащи към вярата. Единият от тях е разумът, който според Паскал се изразява в това да се приемат разумните доказателства за истинността на християнската религия. Такива доказателства са например сбъднатите пророчества и чудесата на Исус Христос, за които има хиляди свидетели. Другият път водещ към вярата е може би най-истинският и най-искреният и е свързан с вдъхновението на сърцето.
“Има три начина да се повярва в Бога: чрез разума, чрез навика и чрез вдъхновението. Хрисиянската религия, която единствена включва и разума, не приема за свои истински деца хора, които вярват без вдъхновение; това не ще рече ,че тя изключва разума и навика, а напротив; умът ще трябва да приеме доказателствата, навикът трябва да ги утвърди, а смирението да ни направи способни за вдъхновение, което единствено може да окаже истинско спасително въздействие.” (“Мисли”-245Фр.)
Всичко изложено в настоящата тема ни показва не само това, че Паскал е един истински вярващ човек, но и това, че като такъв той се стреми да помогне и на невярващите, да ги изкара от булото на мрака. И както самият Паскал казва, че за да си вярващ не е необходимо да отхвърляш разума, още повече, че християнската религия не му противоречи. Същевременно, разумът сам по себе си е ограничен и без включването на вярата човек не би могъл да прогледне за християнските истини, а човек без Бога е “нищо”.
И в крайна сметка, не е ли Блез Паскал малко или много прав, когато казва следните думи: “Няма по-щастлив, по-разумен и по-приятен човек от истинския християнин.” (“Мисли”-541Фр.)
Автор: Георги Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар