Както е известно още по времето на френския философ и учен, вселената е безкрайно голяма, а нашата Земя е само една незабележима чертица в тази безкрайност. Същевременно, изтъква Паскал, съществува и друга безкрайност- тази на “мъничкия атом”. Тъй като човешкият разум е краен той не може да обеме в себе си нито една от двете безкрайности. Нещо повече, човешкият разум не може да разбере какво изобщо представляват тези безкрайности, а какво остава за това да може да си ги представи. Нима някой е способен да си представи безкрайността на вселената. На човека му е нужен безграничен ум за да успее да достигне както до всичкото, така и до нищото. А човекът е именно “нищо в сравнение с безкрайното, всичко в сравнение с нищото, среднина между всичко и нищо.” (“Мисли”-72Фр.)
Поради всичко това Паскал достига до извода, че човешката природа е достойна за окаяние. Ако човек е оставен сам със своята разумност, той никога не би достигнал до нещо повече от своята несъщественост и мимолетност на този свят.
Според Паскал, поради слабостта на разума, ние не можем да имаме представа за това какво представлява естеството на Бог- “Ако има Бог той е безкрайно непознаваем”. Единствено вярата е тази, благодарение на която ние знаем за съществуването му.
Не чрез разум, а само чрез истинска вяра човек може да съзре Бог. Ето защо вярата в случая се явява по силна от разума. Единствено тя може да придаде ясен смисъл на човешкия неспокоен живот. В противен случай човешкият живот ще протече в един постоянен стремеж да се преодоляват различни препятствия и когато в крайна сметка достигнем до спокойствието то ще се окаже за нас непоносимо. Истинското си спокойствие можем да постигнем единствено чрез Бог.
Автор: Георги Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар