Добродетелта като основа за истинското щастие според Сенека

Пътят към щастието, според философът, не е осеян с материални удоволствия, защото често пъти нещастието идва не поради отсъствието на тези неща, а именно поради тяхното присъствие. Постигането на щастието, според Сенека, е свързано с постигането на добродетелта, която отхвърля преходните и вредните безнравствени неща. Точно тази добродетел “поражда необхватна радост, непоклатима и непрестанна, и тогава душата се изпълва с мир, хармония и спокойно величие”. Докато удоволствията са измамни поради това, че винаги изглеждат по-добри в очите на тези, които ги очакват, а не в очите на тези, които ги притежават, то добродетелта за мъдрия човек е нещо прекрасно и неизчерпаемо. Когато сме зависими от удоволствията често пъти страдаме поради тяхната липса, но преситим ли се с удоволствия страданията ни могат да станат още по-големи. Истински ценното е само онова, на което човек не може да се пренасити, а това е именно добродетелта според Сенека.
Чрез добродетелта като върховно благо човек постига така неоходимата му душевна хармония, благодарение на което той наистина ще осъществи своето щастие. Добродетелта винаги води със себе си сговор и единство, за разлика от пороците, които са постоянно в конфликт по между си. От изложеното става ясно, че удоволствието трябва да се подчинява на добродетелта, а не обратно.
Човекът, който е постигнал добродетелта притежава душевно спокойствое, което не може да се накърни нито от мъката, нито от надежди или страхове. Според Сенека, когато в живота ни настъпят трудни моменти, то те също са в съгласие с природните закони и затова човек трябва спокойно да привикне към тях. Ето на тези неща ни приучава добродетелта – да не се нуждаем от нищо преходно, да бъдем неуязвими, защитени. Поради тази причина добродетелният човек сам подрежда живота си въпреки превратностите на съдбата и истинското щастие, което е постигнал никога няма да го напусне.
Заради по-горе посочените неща, Сенека достига до важния извод в произведението си “За щастливия живот”, а именно – “Е и какво излиза? Че за да живееш щастливо е достатъчно да си добродетелен.”
Автор: Георги Петров