Алексей Лосев и "магията" на името (II част)

Книгата “Философия на името” на Алексей Лосев представлява един задълбочен философски анализ, свързан с проучване на най-съкровената основа на езика. Тази основа руският философ обвързва с името. Анализ на името, прокаран през призмата на диалектиката, а не просто чрез използването на методите на формалната логика, феноменологията или метафизиката, това е основната задача на Лосев в неговата книга. Поради това можем да кажем, че книгата “Философия на името” има достоен принос към руската философия и философията на езика изобщо.
Разгръщайки структурата на името, чрез диалектиката си Лосев ни показва името като система от сложни връзки. По този начин философът ни разкрива удивителността на нещо така непосредствено за нас, което през цялото време ни се е струвало просто и ясно и поради тази причина ние не сме имали възможността да оценим името и езика като цяло достатъчно добре.
По своята природа името е безусловно обвързано с реалността, но същевременно у него са вплетени и силни моменти на абстракция и именно тази вплетеност прави структурата на името изключително сложна. “Диалектиката е единственият метод способен да обхване живата действителност като цяло. Нещо повече, диалектиката е просто ритъмът на самата действителност”. Въпреки тези свои думи Лосев е съвсем наясно, че диалектиката е същевременно и нещо твърде абстрактно. Ето защо диалектиката е най-подходяща за разгръщането на “магичността” на името.
Защо името е нещо толкова удивително, нещо толкова магично за Лосев?
Първата основна причина се дължи на факта, че нашата наи-мощна дарба - нашето мислене не би могла да съществува без думите. “Думата, и в частност името, е необходим резултат на мисълта и само в него мисълта достига своето най-голямо напрежение и значение”. Без думата и името никой човек не би могъл да се докосне по един разумен начин до заобикалящото го битие. Могъществото на името е несъмнено в това, че то е неизменното условие за разумна проява на човека. “Думата е могъщ двигател на мисълта и живота”. Поради това, че името е съществен елемент за разумността, то името е способно да влияе на живота и дейността не само на човека като индивид, но и на цели народни маси. В известен смисъл името определя по някакъв начин насочеността на нашия живот. В този контекст Лосев излага следните неща: “Думата движи народните маси и е единствената сила там, където привидно вече няма никакви надежди за нов живот. Където под влиянието на вдъхновеното слово у робите се пробужда творческата воля, у невежите – светло съзнание, у варварина – топлината и дълбината на чувството; когато родните и вечни слова и имена, забравени или дори поругани, изведнъж започнат да сияят и със светлина, и със сила, и с убеждение и довчерашният мързеливец става герой и довчерашното бледо и духовно-бедно състояние се превръща в ярко творчество и титаничен порив и полет.”

Тези слова, изречени от руския философ, предизвикват у нас истинско удивление и преклонение към името и думите, към езика като цяло. Името е сърцевината на езика и е причина за нашия голям умствен прогрес. Ето защо ние можем да наречем името “магия”, въпреки че според самият Лосев то е нещо много повече от “някаква си там суеверна и слабова “магия””. Ако наречем името “магия”, то това не трябва да бъде онази магия на думата, с която са изпълнени религиите на различните народи. Такова нещо би било в абсолютен разрез с разбиранията на Алексей Лосев. “Магията” на името се крие в това, че в нещо толкова незначително, нещо толкова малко са скрити огромно могъщество и власт. Поради тази причина името предизвиква огромното удивление на всеки човек, който се замисли над тази проблематика.

Автор: Георги Петров