Важен момент според Рене Декарт е, че не е достатъчно само това човек да има разум, защото тъкмо главното е не в самото притежание на разума, а по-скоро в доброто и правилното му прилагане. Затова Декарт бива принуден да поеме сам своето ръководство, отричайки всичко предрасъдъчно,което му е било наложено. По този начин той отхвърля всичките заблуди и съмнителни положения, които са го измъчвали и така създава едно ново пространство, върху което ще гради истини, подлежащи на очевидност. Очевидността автоматично изклюва поводите за съмнения, защото очевидно е онова нещо, което само по себе си показвайки се не се нуждае от доказване. Тази очевидност той открива най-напред в простите природи, които противопоставя на смътните сетивни данни и на всички абстрактни обобщения.
Способността да отсъждаме правилно, според Декарт, трябва да бъде ръководена от метода. Само чрез този метод ние ще можем да правим разликата между истина и неистина. При създаването на този метод за разсъждение Картезий не изхожда от съмнителната правдоподобност на схоластическите подходи, а изработва собствените си правила изхождайки от стриктния модел на математиката, която се характеризира с някаква определена яснота и очевидност. Затова в “Разсъждение за метода” той казва следното:”между всички, които преди това бяха търсили истината в науките, единствено математиците бяха успели да намерят някои доказателства т.е. сигурни и очевидни доводи”.
Съграждайки по споменатия начин своя метод Декарт отрежда ключовото място на очевидността още в първото правило, защото тази очевидност е най-сигурната основа като някакво единство на битие и истина:”Първото правло беше никога да не приемам за вярно нещо, за което не знам с очевидност, че то е такова, т.е. да избягвам старателно прибързаността и предубедеността и да включвам в разсъжденията си само онова, което би се представило на ума ми така ясно и отчетливо, че да нямам никакъв повод да го поставям под съмнение.” От този цитат става ясно, че според Декарт очевидноста е задължително свързана с отчетливото и ясно възприемане на простите неща от ума. Безспорното съждение е не само ясно, но и отчетливо. За да имаме нужната за очевидността яснота е необходим “един внимателен ум, досущ както казваме, че виждаме ясно предметите, когато, намирайки се пред нас, те действат със значителна сила и очите ни са разположени да ги възприемат”. За отчетливостта пък е нужно съзиращият с ума си да обхваща не много предмети едновременно, защото тогава няма да разбере отчетливо нито един от тях, а трябва да се съсредоточи върху нещо единично и просто. Само съобразно тези изисквания може да става дума за някаква очевидност. Поради тази причина за Декарт не е било трудност да издири, от кои неща е редно да се започне за съграждане на истината, а именно той се насочва към най-простите и най-лесни за познаване неща. Ние не трябва да се интересуваме от мненията на други относно тези прости предмети, но също така ”не трябва примесваме абсолютно никакво предложение към съжденията, които изказваме относно истината за нещата”(“Правила за ръководство на ума”,III). Основната причина , поради която във философията до тогава не е било намерено нищо достатъчно очевидно и неподлежащо на спор, е според Декарт тази, че философите били неудовлетворени от познанието на ясни и сигурни неща и затова предпочитали непонятни вероятни твърдения. В противоположност на тези разбирания Картезий твърди, че трябва да изследваме предимно онова, “за което можем да имаме ясна и очевидна интуиция или което можем да изведем със сигурност, защото знанието не се придобива другояче”(Пак там).
От посоченото до сега става ясно, че очевидност и интуиция се отнасят към едно и също нещо, тъй както израза “естествена светлина”, който е другото име на разума. За да разпознаем истината е достатъчно внимателно да се взрем в нея, с това трябва да имаме в предвид обстоятелството, че всяко избързване и предубеждение трябва да се избягва, тъй като това ще ни доведе до заблуждение.
Трябва да стане ясно, че с идеята за очевидността, Декарт не ни въвежда в никакъв емпиризъм, поради това, че той за разлика от схоластиците не стеснява нашите възприятия до нивото на усещанията, от които разумът, чрез абстракция би трябвало да изведе общите елементи. Напротив, тук става въпрос за една интуиция, която представлява твърдото схващане на един “здрав и внимателен ум”. Така “чрез интуицията всеки може да види…че триъгълникът се определя само от три линии, а кълбото само от една повърхност(“Правила за ръководство на ума”,III). Нека да отбележим, че това не са общи понятия, изведени от разума на базата на сетивата и техните данни, а както вече изтъкнахме – прости понятия, схванати в тяхната непосредственност и очевидност от ума. Ето защо може да се каже, че интуицията не се противопоставя на разума, а го ръководи и обуславя.
Като цяло Декартовият метод трябва да различава простите неща и да може да ги свързва, тъй като отношенията също се схващат непосредственно от разума. От своя страна непрекъснатостта на последователните интуиции осигурява устойчивостта на дедукцията. Преди да сведе до четири правилата в “Разсъждение за метода”, Декарт ги развива в “Правила за ръководство на ума”, последните от които той изоставя преди да е достигнал до най-важните въпроси. Правило IV свързва свеждането до най-простото с постепено обхващане на цялостта, като там Декарт набляга върху эначението на реда, в който ред се състои целия метод. Така простотата се явава нещо относително или, както споменава Картезий, тя е повече или по-малко абсолютна. Тя не отвежда към някаква онтологична йерархия, а подрежда редиците ”доколкото познанието на едни може да произтича от познанието на други”(“Правила за ръководство на ума,IV). Методът , който ни посочва следването на истинския ред и ни кара да изброяваме всички обстоятелства на изучавания предмет, дава необходимата сигурност. Това е истина, до която можем да достигнем единствено имайки за основа очевидността.
Както вече споменахме в началото, очевидността е наистина онова, което проявявайки се не се нуждае от доказване и автоматично изключва каквито и да е било поводи за съмнение. Всичко несигурно е съвсем естествен обект на нашето съмнение, но въпреки всички съмнения Декарт забелязва, че мисленето (cogito) остава пребиваващо във всички волеви актове. Така той, съобразно своите правила и принципи, достига, до нещо сигурно и може би най-голямата очевидност, която удостоверява сама себе си. Тази очевидност на ”cogito”, е свързана с това, че в каквато и житейска ситуация да се намирам “аз” не мога да се абстрахирам от факта на своето мислене. Така Декарт извежда своята прословута фраза “Мисля, следователно съм”(Cogito ergo sum), която се превръща в ключа към разбиране на новоевропейската метафизика.
В резултат на своите размисли относно природата на мисленето, Декарт успява да построи една нова философия, която насочва разбиранията за истинното в съвсем различна насока.
Автор: Георги Петров
Няма коментари:
Публикуване на коментар